Църквата и изкуственият интелект: съперници или сътрудници?
В последните години изкуственият интелект (ИИ) навлиза все по-дълбоко в нашето ежедневие. Вече не само машините обработват текстове и числа – те „говорят“, „превеждат“, „съветват“ и дори се „учат“ от нашето поведение. За много хора ИИ е полезен инструмент. За други – заплаха. А за Църквата – какво е той?
Лицето на служението
Църковното служение винаги е било лично. Свещеникът не е просто човек, който говори за Бога – той е пастир, изповедник, наставник. Когато благославя, той не изпълнява функция, а се застъпва с любов…
Полезен слуга, опасен господар
В определени граници, Църквата може да си послужи с ИИ. Превод на богословски текстове, търсене в светотечески извори, съставяне на помощни материали за обучение — това са добри приложения, ако се използват с разум и мярка. Но границата е ясна: технологията служи на човека, а не обратно.
Ако някой започне да търси духовни съвети от „вграден чатбот“, какво остава от живата връзка между пастир и паство? Ако молитвите се „четецват“ от софтуер, а проповедите се „автоматично сглобяват“, какво се случва с онова слово, което идва „в сила, в Дух Светий и в пълна увереност“ (1 Сол. 1:5)?
Съвестта не може да бъде програмирана
Големият проблем на ИИ не е дали е умен. Проблемът е, че няма съвест. Алгоритъмът не познава вина, не може да се покае, не страда за греха. Той не познава благодатта и не усеща прошката. Светите отци казват, че съвестта е вътрешният ни съдник, гласът Божий в нас. Това не може да се произведе изкуствено.
Да, ИИ може да даде „мъдричък“ съвет, дори да го поднесе с уважение. Но той не носи отговорност. Ако човек сбърка, кой ще отговаря — машината? Съветник без отговорност е опасен — особено когато хората го приемат за авторитет.
Църквата не се плаши, но и не се подчинява
Църквата не е враг на знанието. От най-ранните векове тя е била пазител на науката, писмеността и книгите. Но никога не е забравяла, че най-важното знание е познанието за човека — и за Бога в него.
Затова, ако някой ден в храма влезе „духовен асистент“ с гласа на ИИ и екрана на таблет, нека се запитаме: кой стои от другата страна? Ако няма лице, ако няма сърце, ако няма разпнат и възкръснал Христос в този съвет — тогава това не е служение. Това е подмяна.
Заключение
Изкуственият интелект не е нито ангел, нито демон. Той е инструмент — но опасен, ако го оставим без пастирски надзор. Църквата не бива да го отрича сляпо, но още по-малко — да му се доверява сляпо. Да използваме технологиите — да. Но да не се оставяме да бъдем използвани от тях.
Защото Христос не ни спаси чрез програма, а чрез въплътената Си любов. И ние сме Негови служители — не на машината, а на човека.
Дата на публикуване: 13 август 2025 г.