Денят на независимостта на България е един от най-светлите празници в националния ни календар. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд обявява Независимостта на България, с което младата държава окончателно скъсва връзките на васалитет към Османската империя и застава редом с останалите свободни народи на Европа. Този акт е плод на дълъг исторически път, на борби, вяра и държавническа смелост. Пълният текст на Манифеста за обявяване на независимостта е достъпен в Wikisource.
Пътят към Деня на независимостта на България
След Освобождението от 1878 г. и подписването на Берлинския договор България остава васално княжество под върховната власт на султана. Това ограничение тежи на народа, който вече е доказал своята жизненост, и на политиците, които виждат бъдещето на държавата като напълно свободна и равноправна.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е първият голям акт на национална воля. То е последвано от Сръбско-българската война, в която България показва, че може сама да защитава своето право. През следващите десетилетия страната укрепва икономически, изгражда армия и културни институции.
Събитията от 22 септември 1908 г.
Младотурската революция през 1908 г. отслабва Османската империя и дава на България исторически шанс. На 22 септември княз Фердинанд и правителството, начело с министър-председателя Александър Малинов, пристигат във Велико Търново.
В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е прочетен тържествен Манифест за обявяване на независимостта. Текстът подчертава, че България вече е свободна и независима държава, която няма да признава васална зависимост. С този акт княз Фердинанд приема титлата цар на българите.
Значението на Денят на независимостта на България
Обявяването на независимостта не е само дипломатически ход. То е кулминация на Българското възраждане – сбъдване на мечтите на Паисий, Левски и Ботев. Народът, който е платил висока цена за своята свобода, издига държавата си на равни начала с другите европейски сили.
Международното признаване идва през април 1909 г., когато Османската империя и Великите сили официално приемат новия статут на България. Така се поставя началото на нов етап – България вече може да води самостоятелна външна политика и да сключва международни договори.
Денят на независимостта на България
Днес Денят на независимостта на България се чества с тържествени церемонии във Велико Търново и в цялата страна. Празникът ни напомня, че истинската свобода не е даденост – тя се отстоява чрез вяра, обединение и решителни действия.
За нас, съвременните българи, 22 септември е повече от историческа дата. Това е урок, че само когато сме единни и силни духом, можем да вървим напред и да градим бъдеще, достойно за нашето минало.
Още публикации можете да намерите в секцията Статии и коментари.
Заключение
Денят на независимостта на България е празник на националната воля и духовна зрелост. Той свидетелства, че българският народ умее да чака подходящия момент, но и да действа с решителност, когато той настъпи. Затова 22 септември остава завинаги в паметта на народа ни като ден на свобода, достойнство и самочувствие. Повече за историческото значение може да прочетете в статията на Българската патриаршия.
По публкацията работи о. Мирослав Николов