Паметта му се чества на 21 октомври (нов стил)
На 21 октомври Църквата чества паметта на св. Иларион, епископ Мъгленски – един от светите български архиереи, чието име остава вписано сред онези пастири, които са пазили вярата в трудни времена, без шум и с дълбоко смирение.
Епископ на границата между светове
Мъгленската област (дн. Меглен) е разположена в историческата област Македония – кръстопът между българската, византийската и славянската култура. Именно там, в края на XI или началото на XII век, служил св. Иларион. Сведенията за неговия живот са кратки, но многозначителни. В стария Синаксар е записано:
„Той беше епископ на Мъглен, светъл със своя живот и вяра, и със слово и дела утвърждаваше православието.“
(Миней октомврий, ден 21)
Св. Иларион наследил духовната традиция на учениците на св. Климент и св. Наум, които разпространили словото Божие на разбираем за народа език. Неговото служение било насочено не само към богослужение, но и към утвърждаване на славянската писменост и проповед сред народа на Мъглен.
Борец за чистотата на вярата
По времето на св. Иларион в земите на Македония и Беломорието се ширели ереси – най-вече богомилството, което отричало тайнствата и йерархията на Църквата. Светецът не се борел с омраза, а с пример: с пост, молитва и непрестанна грижа за душите. Според църковното предание, той бил човек на кротост и твърдост едновременно – епископ, който не обличал своята власт в суровост, а в милост.
„Беше твърд в православието, мил към бедните, неуморим в молитва и чист в помислите си.“
(Паисиев препис, ок. 1765 г.)
Мощите и пренасянето им в Търново
След блажената му кончина, около 1164 г., мощите на светеца били положени в Мъглен и просияли с чудеса. През 1206 г., след победите на цар Калоян, прочети повече за обсадата на Солун », мощите на св. Иларион били пренесени в Търново и положени с чест заедно с мощите на св. Михаил Воин от Потука и св. Йоан Поливотски.
„Иларион от Мъглен, чието тяло благоухаеше нетленно, бе пренесен от българите с чест и с песнопения.“
(гръцки летопис, XIII в.)
Почит и духовно значение
В по-късни времена св. Иларион бил призоваван като изцелител на душевни и телесни страдания. В стар български миней от XVII век се отбелязва, че „на неговия ден се четат молитви за здраве на телесно и душевно болни“. В Македония го наричали „Иларион изповедникът“, защото не пострадал мъченически, но изповядал Христос с постоянен подвиг.
Св. Иларион е образ на пастир, който пази стадото си не със сила, а с любов. В свят, изпълнен с шум и разделения, той ни напомня, че истината не се доказва с гняв, а с търпение; не с осъждане, а с добър пример.
„Бъдете твърди в правата вяра.“
(надпис върху свитък в иконографията)
Молитвен завършек
„Свети отче Иларионе, епископе Мъгленски, моли Христа Бога за нас, да ни дарува разум, мир и твърдост във вярата!“
Източници (подбор)
- Миней октомврий, ден 21
- Синаксарни бележки (гръцки летопис, XIII в.)
- Pravoslavieto.com – Св. Иларион Мъгленски
- OrthoChristian.com – St. Hilarion of Moglena
- Паисиев препис, Хилендар, ок. 1765 г.
Вижте още
St. Hilarion of Moglena – история и чудеса (OrthoChristian.com)
Св. Евтимий, патриарх Търновски – живот и прославление (bg-patriarshia.bg)
Св. великомъченик Димитрий Мироточиви – житието и празникът (pravoslavieto.com)