Есента на сенките: България между Хелоуин и Будителите

Публицистично-литературен размисъл за духовната загуба в съвременното общество, роден от реални разговори и обществени реакции около забраната на Хелоуин в община Елин Пелин.
Произведението съчетава личен диалог, обществена полемика и богословски поглед към сблъсъка между традицията и модерността.
Авторът не напада, а търси – как светлината може да остане жива сред сенките на времето.

Беше късна октомврийска вечер. Вятърът рошеше клоните, а екранът на телефона осветяваше лицето ми като малък прозорец към друг свят. Бях публикувал статия за духовния смисъл на Хелоуин – защо този празник не е безобиден и защо играта със страха може да се превърне в навик към мрака. Под нея се появиха десетки коментари – някои одобрителни, други остри, трети просто любопитни. Сред тях и един от близък човек – умен, четящ, мислещ, но с по-светски поглед към нещата.

Защо кукерите и хелоуин не се едно и също нещо

– Кукерите и Хелоуин са едно и също – каза той. – Едното е нашенско, другото е католическо. И двете имат стари корени и обреди, свързани с прогонване на злите духове. Каква е разликата?

Разликата – помислих си – не е в маските, а в духа.

– Кукерството днес е фолклор, спомен от древността, лишен от религиозен смисъл. Хелоуин, напротив, възражда старите страхове и ги превръща в забава. И точно това е страшното – когато злото се превърне в шега, човек престава да го разпознава.

– Добре, но ако цар Борис беше приел католицизма, Хелоуин щеше ли да е проблем? Тогава нямаше ли да е част от нашата култура?

– Не. Защото въпросът не е чий е празникът, а чий е духът му. Християнството не съди по етнос или традиция, а по това дали празникът води към Бога или към сенките. Дори да бяхме католици, пак щяхме да различаваме светлината от тъмнината. Хелоуин не е просто чужд обичай – той е символ на духовна подмяна, в която страхът, смъртта и злото се обличат в маска и смях.

– Америка е люлката на прогреса, но и на култа към долара. Хелоуин е просто част от тази култура – комерсиализиран празник, не религия.

– Да, Америка даде много на света – техника, наука, идеи. Но даде и нов бог – печалбата. Истинският прогрес е, когато науката служи на човека, а човекът служи на Бога. Когато печалбата стане цел, а не средство, дори празниците губят душа.

– Тогава според теб прогресът на човечеството е изграден от символи на мрака?

– Не, прогресът сам по себе си е добро, когато е осветен от Истината. Но днешният свят често черпи сила от сенките, защото е забравил как изглежда светлината. Милиарди екрани светят, но малко сърца горят. Хората се обличат като вампири, но не знаят как да се облекат в Христовата светлина. Това е истинската духовна загуба на нашето време – че престанахме да виждаме в страха белега на падението и го превърнахме в част от празника.

Този разговор остана в мен. Не защото спорехме, а защото в думите му чувах гласа на нашето време – на умни хора, които търсят смисъл, но го търсят в сенките.

А междувременно в TikTok и медиите се разрази буря: учители, журналисти, политици спореха дали кметът на Елин Пелин е прав, като е забранил Хелоуин в училищата. Сред множеството видеа се открои и един глас – този на български учител, който извика: „Осъзнайте се! В този празник няма нищо българско, нищо християнско, нищо добро!“ Острият му тон раздели хората, но думите му докоснаха мнозина. Не защото бяха удобни, а защото бяха искрени.

Днес България стои между два празника – единият чужд, шумен и цветен; другият тих, но истински – Денят на народните будители. Единият ни предлага маска и светлина от тиква, другият ни напомня за лицето и светлината в душата. И ние трябва да изберем – не между Изток и Запад, а между сенки и светлина.

Истинският прогрес не е това, което можем да произведем, а това, което можем да съхраним. Не се измерва в техника, а в съвест. Ако изгубим светлината на душата си, няма да ни я върнат нито машините, нито парите, нито модните празници.

„Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“