Тишината, която буди човека

Когато душата млъкне, истината проговаря в търсена на тишината.

1. Тишината като огледало на сърцето

Има мигове, в които човек усеща, че животът му говори, но не чува. Сърцето притихва, но умът продължава да шумоли. Пресичаме дните си в бърз ход, натрупваме задачи, разговори, тревоги, а тишината – тази малка врата към истината – остава затворена.

Свети Антоний Велики казва: „Където има тишина и внимание, там се ражда истинският живот.“ Тишината не е отсъствие на звук, а пространство, в което душата се подрежда, както нощното небе подрежда звездите.

2. Вътрешният шум и страхът да останем насаме

Много от нас бягат от тишината, защото тя не позволява да се скрием. Във вътрешната тишина отпадат оправданията, маските и ролите, с които прикриваме раните си.

Философът Блез Паскал пише: „Всички бедствия на човека идват от това, че той не може да седи спокоен сам в една стая.“ Тишината е огледало. В нея човекът вижда не този, който иска да бъде, а този, който наистина е.

3. Гласът на Бога се чува не в бурята, а в тишината

Свети Порфирий Кавсокаливит казва: „Когато душата млъкне, тогава Бог говори.“ Бог не крещи. Той нашепва. Неговият глас не се налага, а чака. Затова, ако искаме да чуем волята Божия, трябва да намерим поне малко пространство за покой.

Достоевски отбелязва: „Мълчанието е толкова голямо изкуство, колкото и думите.“ Понякога именно това, което не казваме, ни приближава повече до истината, отколкото многото речи.

4. Творческата сила на тишината

Алберт Айнщайн признава: „Спокойствието и тишината са основа на творческото мислене.“ В тишината се раждат решения, прозрения и идеи. Тя пречиства съзнанието и връща човека към неговата дълбочина.

Но това важи не само за науката, а и за духовния живот. Колкото повече спокойствие, толкова повече яснота; колкото повече яснота, толкова повече истина за нас самите и за пътя ни към Бога.

5. Тишината като път към светлината

Свети Йоан Златоуст пише: „В тишината душата вижда по-ясно пътя към светлината.“ В миговете на тихо вглеждане в себе си молитвата става по-дълбока, прошката – по-възможна, а надеждата – по-твърда.

Тишината не е упрек към човека, а лек за изтощеното сърце. Тя е дом, в който отново намираме своята цялост и своето призвание.

6. Един миг, който променя всичко

Затова днес си струва да спрем поне за миг. Да отместим шума, който ни е станал навик. Да изключим външните гласове, за да се вслушаме във вътрешния.

Да чуем себе си, за да чуем и Бога. Понякога едно кратко мълчание говори повече от цял живот.

о. Мирослав Николов, Издателство „Кармил“

Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.