1. Историческият свят на осми и седми век пр. Хр.
Към края на осми век пр. Хр. Близкият изток е доминиран от една огромна и страховита сила – Асирийската империя. Столицата Ниневия, грамадни войски, желязна военна машина и непрекъснати походи – това е образът на империя, спрямо която всички други царства изглеждат малки и беззащитни.
В онези години малкото юдейско царство Иуда, със столица Иерусалим, се опитва да оцелее между големите сили. На престола стои цар Иезекия – благочестив владетел, който реформира храма, възстановява богослужението и премахва езичеството от земята. Управлението му е време на духовно изправяне, но и на тежки политически опасности.
На юг лежи Египет – древна и някогашно могъща държава, която по това време е отслабена и разделена. Въпреки това много малки народи гледат към него с надежда, защото Египет все още разполага с колесници и конници, символ на военна сила в древния свят.
2. Асирия завладява света
Асирия вече е подчинила Сирия, Филистимските градове, Самария и северното царство Израил. През 722 пр. Хр. северните племена са отведени в плен – събитие, което разтърсва целия регион.
След няколко десетилетия на престола идва асирийският цар Сенахирим – владетел, чиито победи са описани не само в Библията, но и в самите асирийски надписи, включително прочутия Призмата на Сенахирим.
През 701 пр. Хр. Сенахирим предприема мащабен поход в Палестина, за да накаже всички, които са се разбунтували срещу Асирия. Град след град пада пред него. Лахис, вторият по значение град в Иуда, е опустошен. Асирийските стенописи днес свидетелстват за това.
И накрая идва ред на Иерусалим.
3. Обсадата на Иерусалим
Асирийската армия обгражда свещения град. Хиляди войници, шатри, коне, копия – земята се тресе от стъпките им. За малкото царство Иуда това изглежда краят.
Народът изпада в паника. Мнозина започват да говорят:
„Да търсим помощ от Египет! Там има колесници и конници!“
Това е човешката логика – когато голям враг застане пред портите, човек търси земна опора.
Тук се появява пророк Исая.
4. Словото на пророка
Исая изрича слово, което и днес звучи като предупреждение:
„Горко на ония, които слизат в Египет за помощ… Египтяни са човеци, а не Бог; конете им са плът, а не дух.“
Това е призив към доверие не в човешки съюзи, а в Бога. Пророкът ясно казва: Египет няма да избави Иерусалим. Спасението няма да дойде по човешки пътища.
Асирийците усещат колебанието и изпращат своя пратеник Равсак. Той застава под стените и говори на висок глас, подиграва се на Иезекия, хули Бога и обещава пълно унищожение. Това били думи тежки и унизителни за народа.
Иезекия не отговаря с гняв. Той отива в храма, разстила писмото на Сенахирим пред Господа и се моли:
„Господи, избави ни, за да познаят всички народи, че Ти си Бог.“
5. Божието знамение
Исая донася отговор:
„Асирийският цар няма да влезе в този град. Аз ще го запазя.“
И в онази нощ нещо необяснимо за човешкия ум се случва в асирийския лагер. Библията казва, че Ангел Господен поразява войската. Паника обхваща армията. Сенахирим оттегля силите си и никога повече не се връща към Иерусалим.
Това събитие е описано и в асирийския надпис – макар от тяхна гледна точка. Сенахирим признава, че Иезекия е „запушен в града като птица в клетка“, но не твърди, че го е завладял. За Асирия това е необичайно мълчание – знак за провален поход.
Иерусалим е спасен не от Египет, не от съюзници, а от Божията ръка.
Поучително слово – урокът за онези, които разчитат на човешка сила, но забравят Божията
Обсадата на Иерусалим е не само исторически факт. Тя е духовен урок за всички времена.
Когато човек се опре само на човешки опори, те се оказват като тръстика – лесно се пречупват. Египет изглеждал силен, но неговата сила била като сянка. Асирия изглеждала непобедима, но една нощ била разпиляна.
Истинската сила е в това да запазим доверие в Бога, дори когато обстоятелствата изглеждат безнадеждни. Да се молим като Иезекия – не от отчаяние, а от смирение. Да слушаме пророка – не от страх, а от мъдрост. Да не поставяме човешките средства над Божията воля.
Там, където човек постави своята надежда, там е и неговата победа – или неговият крах.
Историята на Иезекия ни напомня: „Бог е сила за онези, които Го търсят, и крепост за онези, които уповават на Него.“ Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.
Още от Издателство „Кармил“
Използвани исторически и археологически източници
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.