Братя и сестри, в този свят, който отдавна е станал тежък за човешките рамене, днешното Евангелие е като тихо, но мощно дихание на Божията милост. То ни среща с една жена – прегърбена, приведена, забравена от хората, но незабравена от Бога.
Евангелист Лука разказва, че тя била така от осемнадесет години. Осемнадесет години живот, извървян в болка. Осемнадесет години свят, който виждаш само отдолу. Осемнадесет години, в които никой не те поглежда в очите. Но Господ я видял.
I. Христос вижда човека, когото другите не забелязват
Синагогата била пълна. Ученици, мъже, фарисеи, законници, богатите и учените хора на онова време стоели около Христос. И сред тях – една тиха, приведена фигура, която никой не би забелязал. Но Христос я видя пръв.
Колко често и ние минаваме покрай страданието и не го виждаме? Колко често покрай нас върви човек, прегърбен не от болест, а от скръб, от тревоги, от неизказана вина, от тежък живот? Господ никога не пропуска такъв човек. Неговият поглед открива онова, което нашите очи отдавна са престанали да различават.
И Христос не чака тя да извика, да се помоли, да падне пред Него. Той Сам я повиква: „Жено, освобождаваш се от своята немощ.“ Каква сила. Каква нежност. Каква власт, съчетана с безкрайна милост.
II. Бог изправя човека – буквално и духовно
„И положи ръце върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.“ С това действие Христос разкрива една велика тайна: грехът прегърбва, страхът прегърбва, болката прегърбва, житейските рани прегърбват. Но Божията милост изправя.
В тази жена Светите Отци виждат образа на всеки един от нас: душа, натежала под тежестите на живота, дух, приведен от собствените грешки, човек, уморен да гледа праха.
Но когато човек срещне Христос – в молитва, в покаяние, в тайнствата, в Евхаристията – той се изправя. Става отново човек, а не сянка.
III. Лицемерието на законника – сблъсък между буквата и духа
Щом се случило чудото, началникът на синагогата се разгневил: „Шест дни има за работа – в тях идвайте, а не в съботния ден.“ Господ изцелява човек – а някой се възмущава. Господ връща достойнство – а някой се хваща за буква. Господ освобождава – а законникът поробва.
Този сблъсък продължава и днес. Навсякъде, където правилата стават по-важни от човешката болка. Навсякъде, където традицията се използва, за да се избегне милостта. Навсякъде, където религията се превръща в претекст да не обичаме.
Христос казва ясно: „Лицемерецо! Не отвързвате ли и в събота вола си или осела си и не го водите да го напоите?“ Понякога грехът наранява човека, но лицемерието – наранява Бога.
IV. „Дъщеря Авраамова“ – възстановяване на човешкото достойнство
Христос нарича прегърбената жена „дъщеря Авраамова“. Това е най-висока чест. Той я поставя в центъра на общността, възвръща ѝ достойнството, въвежда я в Божието семейство.
Когато Бог изправя човека, Той не го връща просто към здраве – Той го връща към неговата истинска стойност. Всеки страдащ, всеки самотен, всеки унизен има място в Божието семейство.
V. Паметта на Свети Амвросий и Света Филомена – свидетелства за духовно мъжество
1. Свети Амвросий Медиолански
Свети Амвросий е един от най-силните духовни водачи на IV век – човек на вярата, словото и истината. Той бил управител на област, известен със своята справедливост. Когато в Медиолан избухнало разцепление, народът извикал: „Амвросий да бъде епископ!“
Той бил още некръстен, но приел служението със страх Божий. От управител на земна област станал управител на човешки души.
Най-силният момент в живота му бил срещата с император Теодосий. След кървавото клане в Солун императорът искал да влезе в храма. Свети Амвросий застанал на вратата и му казал:
„Царю, ти си побеждавал много, но сега трябва да победиш себе си. Покай се.“
И императорът се покаял със сълзи. Такъв е бил духовният авторитет на праведния човек. Свети Амвросий ни учи, че истинската сила е да поставиш Божията истина над страха от силните на деня.
2. Света Филомена Търновска
Света Филомена Търновска, една от тихите светци на нашата земя, е образец на милосърдие и смирение. Тя живяла във времена на изпитания, но била утеха за мнозина – болни, бедни, измъчени.
Разказват, че по време на глад дала собствената си храна на бедно семейство. Сестрите в манастира се уплашили за нея, но тя се усмихнала и казала: „Който храни другите, него Бог не го оставя.“
Малко след това в манастира пристигнала неочаквана помощ. Животът на Света Филомена бил скромен и незабележим за света, но сияен пред Бога. Тя ни напомня, че чудесата понякога се крият в едно парче хляб, подадено с любов.
Животът на тези двама светци ни показва, че истинската сила е духовната сила – силата на милостта, истината, смирението и служението.
VI. Какво означава всичко това за нас днес?
Колко от нас живеят „прегърбени“ – не физически, а духовно?
- прегърбени от грижи;
- прегърбени от тревоги;
- прегърбени от вина;
- прегърбени от умора;
- прегърбени от страх.
Господ не иска човекът да гледа в праха. Господ иска човекът да гледа към Небето. И днес Той повтаря: „Освобождаваш се от своята немощ.“
Но за да чуем тези думи, трябва да спрем, да се смирим, да допуснем Божията благодат да ни докосне и да повярваме, че сме скъпи за Бога, дори когато светът не ни забелязва.
VII. Заключение – Молитвата, която изправя
Братя и сестри, днес Христос ни казва: „Аз съм Онзи, Който изправя човека.“
Нека се доближим до Господа така, както прегърбената жена се приближи – тихо, без думи, но с надежда. Нека Той положи ръка върху нас, върху домовете ни, върху децата ни, върху раните ни, върху страховете ни.
И тогава ще можем да кажем: „Бог ме изправи.“
Амин.
Източници и допълнително четиво
- Официален календар на Българската православна църква
- Pravoslavie.bg – православни статии и тълкувания
- Свети Амвросий Медиолански – общи сведения
Вътрешни връзки
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.