На двадесети декември, в деня на предпразненството на Рождество Христово, заедно със свети Игнатий Богоносец, Православната църква почита паметта на още един велик праведник – свети Йоан Кронщадски. В църковния календар този ден стои като тиха, но силна врата към Рождество. Ден, в който Църквата ни напомня, че Христос идва не само в пещерата на Витлеем, но и в пещерата на човешкото сърце, в бедните квартали, по мразовитите улици, в отчаянието и безпътицата на хората. Именно там е служил този свещеник от далечния руски север.
Свети Йоан Кронщадски (Иоан Илич Сергиев) е роден през 1829 година в бедно семейство на църковен псалт в село Сура, Архангелска губерния, в северна Русия. Още от детството си той познава глада, студа и унижението, но също така и силата на молитвата и светлината на храма. По стария стил се ражда на деня на свети Йоан Рилски, поради което родителите му го кръщават с името на всебългарския светец и го поверяват на неговото небесно застъпничество.
Днес свети Йоан е един от най-обичаните съвременни светци в Православната църква. Неговият лик е запазен на множество снимки, дневникът му „Моят живот в Христа“ се чете по цял свят, а споменът за него живее не само в Русия, но и в България, където той се почита особено като молитвеник и чудотворец.
Тази статия няма да бъде суха биография, нито ще се опита да изглади всички трудни въпроси около неговата личност и време. По-скоро ще се опитаме да видим в свети Йоан Кронщадски жив образ на енорийски свещеник, който е посрещал Христос всеки ден в Литургията и в лицето на най-сакатите и забравени хора. Ще се вгледаме в неговата молитва, в милосърдието му, в духовните борби, които сам описва в дневника си, и в това как неговият пример може да говори на свещеници и миряни днес.
I. Русия на свети Йоан – време на криза и търсене
Когато през деветнадесети век свети Йоан Кронщадски идва на света и израства, Русия се намира в особено напрегнато време. Империята е огромна, властта силна, но в дълбочина обществото боледува. В селата цари бедност, неграмотност и пиянство, а в големите градове расте безверието, революционните идеи и отчуждението от Църквата.
От едната страна стоят старите форми на благочестие, селските храмове, старците от пустините и манастирите, които пазят живо преданието на молитвата и покаянието. От другата страна, в градовете се появяват нови течения – либерални, атеистични, революционни. Интелигенцията често гледа на Църквата с недоверие, а обикновените хора се люшкат между привичен обряд и реална вътрешна пустота.
В края на деветнадесети и началото на двадесети век в Русия се заражда силно движение за духовно обновление. Част от него се свързва с великите старци от Оптинската пустиня, а друга част – с градски пастири като свети Йоан Кронщадски, който служи не в отдалечен манастир, а в сърцето на един неспокоен град, сред войници, работници, бездомни и забравени хора.
Кронщад не е тихо провинциално градче. Това е военно пристанище близо до Петербург, място на постоянни движения, промишлен труд и социални рани. Там, в катедралата „Свети Андрей“, младият свещеник Йоан започва своето служение през 1855 година. Именно в тези условия – между военни части, бедни квартали и шумни кръчми – неговата Литургия постепенно се превръща в светилник, около който се събира не само енорията, но и хора от цяла Русия.
II. От бедното северно село до Кронщад – пътят на един свещеник
Свети Йоан Кронщадски се ражда в далечния север, в село Сура. Баща му Иля Сергиев е беден църковен псалт. От ранно детство малкият Иван познава студените зими, недоимъка и тежкия труд. Спомените за детството му разказват, че като малък ученик той едва се справял с уроците, чувствал се слаб и неспособен, но чрез усърдна молитва към Бога получил просвещение и постепенно станал отличник в училището и семинарията.
След завършване на семинарията той постъпва в Духовната академия в Петербург. Там в него узрява желание да стане мисионер някъде далеч – в Сибир или дори в Аляска. Но когато вижда духовната картина в самата столица, разбира, че мисията не е само в далечните страни. Мисионерско поле се оказва собствената му родина, с нейните пияни предградия, бездомни, болни и отчаяни хора.
След завършване на академията Иван Сергиев се жени за Елисавета Константиновна, дъщеря на предстоятеля на катедралата в Кронщад. Скоро след това е ръкоположен за свещеник и изпратен в същия храм. Бракът му остава бездетен, а по взаимно съгласие съпрузите избират да живеят в целомъдрено въздържание, подобно на едно особено „бяло монашество“, посветено изцяло на служението на Бога и хората.
Още в първите години на своето служение отец Йоан прави нещо необичайно за тогавашната практика – започва да служи Литургия почти всеки ден и да насърчава честно и често Причастие. По онова време мнозина се причастяват само веднъж или два пъти в годината. За него това е непоносимо: той знае, че без Евхаристията християнинът изсъхва отвътре. Затова неговата енория постепенно се превръща в жива общност, в която хората се събират не само по празници, а постоянно.
Молитвата и Литургията при него не са просто служебно задължение. Свидетелите разказват, че той се моли със сълзи, често на глас, с такава сила и съсредоточеност, че хората около него се чувстват изобличени и утешени едновременно. Именно от тази горяща вътрешна молитва ще се роди по-късно и неговият духовен дневник „Моят живот в Христа“, който ще стане настолна книга за православните християни по цял свят.
III. Евхаристийният свещеник – Литургията като център
Когато говорим за свети Йоан Кронщадски, не можем да го разберем, ако не видим къде е бил центърът на неговия живот. Този център не е кабинет, не е висока богословска катедра, а светият престол. Литургията е мястото, където неговото свещенство се разгръща докрай, където той стои пред Бога и изрича молитвите не като служебен текст, а като вик на живо сърце.
В епоха, когато много християни са свикнали да се причастяват рядко, почти като нещо изключително, свети Йоан започва да служи Литургия почти всеки ден. Той не просто добавя още една служба в седмицата, а постепенно превръща ежедневната Евхаристия в дишането на своята енория. Мнозина в началото гледат на това с недоумение. Но за него няма християнски живот без постоянно хранене с Христос.
Свидетелите разказват, че по време на богослужение той се молел със силен, ясен глас, със сълзи и дълбока съсредоточеност. В моменти на особено напрежение той почти сякаш разговарял с Бога пред целия народ, изливаки болката си за греховете на хората, за бедните, за падналите в пиянство и отчаяние. Не случайно мнозина, които са присъствали на Литургия при него, по-късно разказват, че именно това ги е обърнало към покаяние и ги е върнало в Църквата.
За свети Йоан причастието не е награда за духовно „перфектни“, а лекарство за болни. Той не поощрява лекомисленото пристъпване към Чашата, но постоянно напомня, че християнинът трябва да се готви честно, да изповядва греховете си и да се храни със самия Христос. Така неговата енория в Кронщад се превръща в живо евхаристийно ядро, от което като от огнище се разпръсква светлина към целия град.
IV. Милосърдие и социално служение
Ако погледнем само към Литургията на свети Йоан, ще видим един горящ свещеник. Но неговото служение не свършва в храма. То излиза на улицата, влиза в бедните домове, в приютите, в най-мрачните места на града. Свети Йоан не може да приеме мисълта, че ще служи на Бога и ще остави глада, студа и мизерията на своите хора да го гледат отстрани.
Отец Йоан започва да събира средства и да организира помощ за бедните. Не става дума само за раздаване на монети пред храма, а за по-дълбока грижа. Създават се приюти за сираци, домове за бездомни, кухня за гладните. Той посещава домовете на бедните, изслушва ги, носи им храна, дърва за отопление, а най-вече – надежда. За мнозина той е не просто свещеник, а баща, към когото могат да отидат във всяко време.
Особено тежка язва на неговото време е пиянството. Свидетелите разказват как той влиза в кръчми, изправя хората от масите, води ги в храма, говори им с твърдост и любов, дава им възможност да започнат отначало. Понякога среща отпор, подигравки, студенина. Но постепенно около него се оформя кръг от хора, които са излезли от пропастта с помощта на неговото слово и молитва.
Характерно за свети Йоан е, че той не пази за себе си почти нищо. Множество дарения, писма с прошения, средства минават през ръцете му. Той раздава, раздава, раздава – понякога до такава степен, че сам остава с почти нищо. И все пак неговото милосърдие не е хаотично. Внимателно се вглежда в човека, който стои пред него, и се опитва да не подхранва леност и паразитен начин на живот, а да подкрепи онзи, който иска да се изправи.
Така образът на свети Йоан съчетава две линии, които често се разделят: горящ литургичен живот и конкретно, ежедневно милосърдие. За него няма „чисто духовно“ служение, което да стои далеч от социалните рани. Христос, Който идва в Литургията, е същият Христос, Който стои в лицето на гладния, жадния и бездомния.
V. „Моят живот в Христа“ – сърцето на неговото слово
Свети Йоан Кронщадски не оставя систематичен богословски трактат. Неговото най-известно писмено наследство е духовният дневник „Моят живот в Христа“. Това не е книга, написана по план, а множество кратки записки, молитви, въздишки и размисли, които той е записвал през годините на своето служение.
В тези записки ние виждаме не идеален светец на икона, а жив човек, който се бори с помисли, с униние, с гордост, с разсеяност в молитвата. Той говори честно за това как душата се охлажда, как врагът внушава съмнения, как умът бяга, докато устата произнася молитви. Но заедно с това свидетелства за силата на Божията благодат, която отново и отново изправя човека.
Основните теми на „Моят живот в Христа“ са прости, но безкрайно дълбоки: покаяние, благодарност, любов към Бога, любов към Църквата, Евхаристията като извор на живота, името Иисусово като крепост в борбата с помислите. Не случайно тази книга се е превърнала в настолно четиво за монаси, свещеници и миряни в целия православен свят. В нея всеки може да намери нещо за себе си – утеха в тъгата, изобличение в самодоволството или тиха радост от усещането, че Бог е близо.
Особено силно впечатление прави това, че свети Йоан постоянно връща всичко към Христос. Той не се задържа дълго във външни теми, не се увлича по абстрактни философски разсъждения. За него центърът е личната среща с Господа в молитвата и в Тайнствата. Затова и неговите думи, макар писани в Русия от деветнадесети век, звучат удивително съвременно за човека на двадесет и първи век, който също страда от разсеяност, от вътрешна празнота и от липса на смисъл.
VI. Чудеса, прозорливост и духовно ръководство
Името на свети Йоан Кронщадски е свързано с множество чудеса и случаи на прозорливо слово. Разказват се истории за изцеления на тежко болни, за хора, които са били на ръба на отчаянието, а след среща с него са намирали сили да продължат. Понякога той произнася кратка фраза, в която човекът разпознава тайна мисъл или скрит грях, за който никой друг не знае.
Църквата гледа на тези свидетелства не като на сензационни свръхестествени истории, а като на плод на дълбока молитва и чистота на сърцето. Свети Йоан не търси чудесата, не ги използва, за да създава шум около себе си. Напротив, в моментите, когато усеща прекомерно човешко възхищение, той се смирява още повече и напомня, че всяко добро е от Бога, а не от неговата лична сила.
В духовното ръководство той често е твърд. Неговите писма и съвети не галят ухото, а изобличават, когато е нужно. Тази твърдост обаче не е суров авторитаризъм, а болка за спасението на човека. Той не се страхува да каже „не“, да посочи опасен път, да предупреди за духовна заблуда, дори ако това ще бъде прието болезнено. За него истината е по-важна от моментното спокойствие.
Чудесата, прозорливостта и духовните дарове на свети Йоан не трябва да ни отвличат от най-същественото – от неговата любов към Бога и към хората. Ако се вторачим само в чудесата, рискуваме да пропуснем пътя, по който той е минал: умора, саможертва, молитва, борба със собствените страсти. А именно този път е важен за нас, защото той е отворен за всеки, който желае да живее с Бога.
VII. Сложните въпроси – свети Йоан и неговото време
Когато говорим за свети Йоан Кронщадски, не можем да не споменем и сложните страни на неговото време. Той живее в империя, в която Църквата и държавата са дълбоко преплетени. Царят се възприема като помазаник Божи, а много пастири виждат в това естествения ред на живота. Свети Йоан е верен поддръжник на монархията и не крие тревогата си от революционните настроения, които нарастват в Русия.
Тук е важно да правим разлика между историческия контекст и вечното евангелско послание. Неговата подкрепа за монархията произтича не от политически амбиции, а от стремеж да запази ред, в който Църквата може сравнително спокойно да живее и служи. Той вижда в революцията не толкова социална промяна, колкото духовно отстъпление, отхвърляне на Христос, превръщане на човека в мярка за всичко.
За съвременния читател е важно да не превръща нито монархията, нито някаква друга политическа система в предмет на култ. Църквата прославя свети Йоан не като политик в расо, а като пастир, молитвеник и чудотворец. Неговите исторически позиции принадлежат на своето време. Това, което остава вечно, е неговата любов, неговото служение, неговата молитва.
Така, без да идеализираме нито имперското минало, нито съвременните системи, можем да видим в свети Йоан човек, който е живял докрай според светлината, която е имал, и е положил всичко, което е бил, в ръцете на Бога. А това е пример, актуален във всяка епоха.
VIII. Личен спомен
За свети Йоан Кронщадски научих още в началото на църковния си път, от една книга, издадена преди повече от двадесет години. Тогава нямах сили да я прочета до край. Времето беше друго, социални мрежи почти нямаше, а интернетът все още беше привилегия за по-заможните семейства. Името на светеца остана в съзнанието ми като далечен, но светъл образ, без да подозирам, че по-късно ще стане толкова близък за сърцето ми.
През 2008 година, когато се запознах с моята бъдеща съпруга Людмила, родом от Санкт Петербург, за първи път успях да се поклоня на гроба на свети Йоан Кронщадски в Свято-Иоановския ставропигиален манастир „Св. Йоан Рилски“ на Кърповка в Санкт Петербург. Тази среща с него не беше просто поклонение пред мощите на един прославен пастир, а дълбоко вътрешно разтърсване. Там, в града, в който той е служил, молитвено почувствах, че този свещеник от деветнадесети век стои някак много близо до нашето време и до моя собствен живот.
Оттогава започнах по-съзнателно да се вглеждам в неговото служение и в духовното му наследство. Когато по-късно приех свещенически сан, свети Йоан Кронщадски стана за мен един от живите образи, към които се стремя да подражавам – в любовта към Литургията, в грижата за бедните, в готовността да влизаш в раните на хората, а не да ги наблюдаваш отдалеч. Особено ме трогва и това, че той сам избира за свой небесен покровител свети Йоан Рилски чудотворец, един български светец. В този избор аз виждам тиха, но силна връзка между руската и българската святост, която и днес ни напомня, че светците не познават граници и народи, а живеят в една обща духовна родина – Царството Божие.
IX. Свети Йоан и нашето време
Свети Йоан Кронщадски стои съвсем близо до нас по време. Той е човек от края на деветнадесети и началото на двадесети век. На снимките го виждаме в същите улици, по които са минавали първите трамваи, същите каменни тротоари, по които вървят работници, войници, чиновници. Той не е от легендарната древност, а от един свят, който в много отношения прилича на нашия – с бедност, с духовна умора, с изгубване на смисъла.
За свещениците неговият пример е особено болезнено ясен. Той показва, че енорийското служение не е просто отслужване на треби, а постоянно излизане към човека. Всеки пастир и днес знае какво е умора, разсеяност, отчаяние пред лицето на чуждите страдания. Свети Йоан не дава лесни рецепти, но показва път: Литургия, молитва, милосърдие, търпение. Той не е светец без слабост, а човек, който отново и отново се хвърля в Божиите ръце.
За миряните свети Йоан е свидетелство, че християнският живот не се изчерпва с формално присъствие в храма. Той говори неуморно за нуждата от честно покаяние, от редовна Изповед, от често Причастие, от реална промяна в живота. В свят, в който времето е разкъсано на хиляди задачи и развлечения, неговият пример ни връща към центъра: ако Христос не е в средата на деня ни, всичко останало се разпада.
X. Заключение
Свети Йоан Кронщадски е един от онези редки светци, в които виждаме съчетани древната светоотеческа ревност и съвременната чувствителност към болките на света. Той е човек на Литургията и на улицата, на дълбоката вътрешна молитва и на конкретното милосърдие. Стои на прага между стария свят на имперска Русия и бурите на новото време, но вместо да се оплаква от епохата си, той я изпълва с Христос.
Когато четем неговите записки, когато се вглеждаме в лицето му на старите фотографии, когато заставаме пред иконата му, пред нас отново застава въпросът: какво значи да живееш „в Христа“ днес. Да бъдеш свещеник, който не се затваря в олтара. Да бъдеш мирянин, който не се задоволява с външен обряд. Да бъдеш човек, който не бяга от раните на света, а ги полага пред Бога.
Нека в деня на неговата памет да помолим Господа да ни даде частица от ревността на свети Йоан, от неговата любов към Литургията и от милостта към бедните. Да укрепи пастирите да вървят по този труден, но благословен път, а на всички нас да даде да живеем така, че и нашият живот – колкото и скромен да е – да се превърне в малък „живот в Христа“, от който да се разлива светлина към хората около нас.
Още по темата
Вътрешни връзки
- Свети Игнатий Богоносец – епископът, който отиде при лъвовете като към жертвеник
- Свети Спиридон Тримитунтски – живот и чудеса
- Свети Николай Мирликийски – Никулден, чудотворецът на морето
- Свети Андрей Първозвани – апостолът, който поведе към Христа
- Свети Мина Чудотворец – закрилникът на пътници и страдащи
Външни връзки
- Святой праведный Иоанн Кронштадтский – биография и трудове
- Житие на свети праведен Йоан Кронщадски – Иоановски манастир, Санкт Петербург
- Житие на свети Йоан Кронщадски – житийно слово от Руската православна църква
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.
Публикувано: 20 декември 2025 г.