Бягството на Светото семейство в Египет и паметта за 20-те хиляди мъченици в Никомидия
Когато празникът продължи в изпитание
Радостта от Рождество Христово – тайната на Въплъщението още не е отзвучала. Ангелската песен още звучи в сърцата ни. Но Светата Църква мъдро и трезво ни извежда от пещерата на Витлеем и ни поставя пред първата сурова реалност: Христос се ражда в свят, който не Го приема.
Евангелието за Неделята след Рождество не говори за ясли и дарове, а за бягство. Не за поклонение, а за заплаха. Не за тишина, а за страх и сълзи. Това не е отстъпление от празника, а неговото дълбоко разкриване.
Бягството в Египет – пътят на послушанието
След оттеглянето на влъхвите Ангел Господен се явява насън на Йосиф и му заповядва да вземе Младенеца и майка Му и да бяга в Египет. Йосиф не спори. Не пита. Не търси обяснения. Евангелието казва просто: „Стана“.
Това е образът на мълчаливото послушание. Не на страх, а на доверие. Бог не премахва опасността чудодейно, но води Своите през нея. Светото семейство не е пощадено от изпитание, но е запазено във вяра. И тук естествено прозира и почитта към Пресветата Богородица в дните след Рождество, за която писахме в статията Събор на Пресвета Богородица – лицата около Рождеството.
Така още в първите дни след Рождество се открива една истина: пътят с Христос не е път на земен покой, а на вярност.
Рождеството разкрива сърцата
Едни се покланят на Младенеца, други Го възприемат като заплаха. Влъхвите търсят Истината, Ирод вижда в нея опасност за властта си. Така Рождеството разкрива не само Божията любов, но и човешките сърца.
Христос не идва с оръжие. Той идва като Дете. Но именно тази кротост изобличава злото. Светлината не насилва тъмнината, тя я разкрива. И затова светът реагира с омраза.
20-те хиляди мъченици – първият отпор срещу Светлината
В тази неделя Църквата ни припомня и паметта на 20-те хиляди мъченици в Никомидия, изгорени в храма по време на богослужение. Те не са отделни герои, а едно тяло, едно свидетелство на вярност.
Тяхното мъченичество не е случайно споменато след Рождество. То показва, че още от началото Христовото присъствие поражда съпротива. Не защото Той заплашва, а защото Истината винаги смущава лъжата.
Тези мъченици не оставят думи. Те оставят свидетелство. Те показват, че Църквата не живее от компромиси, а от верност – дори когато храмът се превръща в място на изпитание.
Христос и днес
Неделята след Рождество не е само спомен. Тя е огледало. Тя ни пита какво правим с Христос, когато празникът отмине. Приемаме ли Го само когато е тих и удобен, или сме готови да Го следваме и когато пътят води през несигурност?
Бягството в Египет, плачът на майките, мъченичеството на верните – всичко това ни напомня, че вярата не се изпитва на празник, а в делника.
И тук естествено стои и примерът на първомъченика, за когото вече публикувахме: Свети первомъченик и архидякон Стефан. Там виждаме същия закон на Евангелието: Светлината ражда свидетели, а светът се противи.
Заключение
Църквата не ни плаши. Тя ни трезви. Тя ни показва, че Рождеството не отменя кръста, а го разкрива. Но също така ни уверява, че Христос, Който е бил гонен като Младенец, е Същият, Който победи смъртта.
Затова, дори когато светът се противопоставя, надеждата остава. Защото Светлината не угасва. Тя води.
Полезни препратки
Свързани материали
- Рождество Христово – тайната на Въплъщението
- Събор на Пресвета Богородица – лицата около Рождеството
- Свети первомъченик и архидякон Стефан
Външни източници
Често задавани въпроси (FAQ)
Защо Църквата говори за гонения веднага след Рождество?
За да ни покаже, че Христос се ражда в реалния свят, където светлината среща съпротива. Радостта от празника не е бягство от истината, а начало на пътя на вярност.
Какъв е духовният смисъл на бягството в Египет?
Бягството не е страхливост, а послушание към Божията воля. Бог води Своите през опасността и укрепва вярата им чрез доверие и търпение.
Кои са 20-те хиляди мъченици в Никомидия?
Това са християни, пострадали по време на гонения, изгорени в храм, където се били събрали за богослужение. Църквата ги помни като общо свидетелство на вярност към Христос.
Какво ни казва тази неделя на нас днес?
Тя ни пита какво правим с Христос след празника: дали Го приемаме само когато е „удобен“, или Го следваме и в дните на изпитание. Вярата се проверява в делника.
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“