Извънбиблейските свидетелства за Иисус
Въведение
Защо този въпрос изобщо се поставя днес
В последните десетилетия все по-често се среща твърдението, че Иисус Христос е митична фигура, създадена от ранните християни, а не реална историческа личност. Това твърдение обикновено се представя като плод на „критично мислене“, „модерна наука“ или „освобождаване от религиозни предразсъдъци“. Любопитното е, че подобна теза почти не се среща в самата античност.
За хората от I и II век въпросът не е бил дали Иисус е съществувал. Това е било прието като даденост. Истинският спор е бил друг: Кой е Той? Пророк ли е? Заблуден учител? Опасен смутител? Или наистина очакваният Христос? Именно този въпрос е предизвиквал напрежение, спорове и дори гонения, а не самият факт на Неговото историческо съществуване.
Парадоксът е очевиден: докато древните противници на християнството спорят за смисъла и значението на личността на Иисус, част от съвременните му критици отричат самото Му съществуване – нещо, което дори Неговите врагове в античността не са правили.
Тук възниква естественият исторически въпрос: какви извънбиблейски свидетелства имаме за Иисус Христос и какво всъщност казват те?
I. Извънбиблейските свидетелства и историческият метод
Преди да се разгледат конкретните източници, е необходимо едно важно уточнение. Когато историкът говори за „извънбиблейски свидетелства“, той няма предвид текстове, които доказват божествеността на Иисус или истинността на християнската вяра. Историята работи с по-скромни, но стабилни въпроси: дали дадена личност е съществувала, кога, къде и какво е било въздействието ѝ.
В този смисъл Новият Завет сам по себе си представлява ценен исторически източник, но тук съзнателно ще оставим настрана вътрешнохристиянското свидетелство. Причината е проста: ако дори враждебни или неутрални автори свидетелстват за съществуването на Иисус, това има особена тежест.
Именно тук се появява една фигура, към която от векове се връщат историци, богослови и критици – юдейският историк Йосиф Флавий.
II. Йосиф Флавий – неудобният свидетел
Йосиф Флавий е роден около 37 година след Христа в Йерусалим, в свещеническо и аристократично юдейско семейство. Той е фарисей по убеждение, добре образован и дълбоко вкоренен в юдейската религиозна традиция. По време на Юдейската война срещу Рим първоначално участва на страната на въстаниците, но по-късно преминава на страната на римляните и влиза под покровителството на императорската фамилия Флавии, откъдето идва и името му.
Това кратко биографично резюме е изключително важно. Йосиф Флавий:
- не е християнин;
- не симпатизира на християнството;
- остава до края на живота си юдеин;
- пише за римска аудитория.
С други думи, той е възможно най-неподходящият човек за християнска пропаганда. Именно затова, когато в неговите съчинения се появява името на Иисус, това привлича толкова сериозно внимание.
Основният труд на Йосиф Флавий, „Юдейски древности“, представлява обширна история на юдейския народ – от библейските времена до I век след Христа. В този труд се съдържат две независими споменавания на Иисус, които ще разгледаме поотделно.
III. Един любопитен детайл: защо Йосиф Флавий изобщо споменава Иисус
В „Юдейски древности“ Иисус не е централна фигура. Това само по себе си е важно. Йосиф Флавий не пише житие, не защитава учение и не води богословски спор. Той споменава Иисус между другото, в контекста на събития, които засягат управлението на Юдея и вътрешните напрежения сред юдеите.
И тук се появява първият любопитен факт.
Йосиф Флавий е изключително предпазлив автор. Той знае, че пише:
- под надзора на римската власт;
- за образована, но скептична аудитория;
- за народ, който току-що е преживял катастрофална война.
Затова той не би рискувал авторитета си, като въвежда в историческия си труд измислена или спорна фигура, особено такава, която е свързана с движение, смятано от мнозина за опасно и смутителско. Ако Иисус не беше реална личност, споменаването Му би било излишен риск.
Този „между другото“ стил е всъщност един от най-силните аргументи за историчността на свидетелството.
IV. Testimonium Flavianum – текстът, който никога не е оставял хората равнодушни
Най-известният пасаж за Иисус се намира в XVIII книга на „Юдейски древности“. В него Йосиф Флавий говори за Иисус като за мъдър човек, извършил необичайни дела, разпънат по времето на управлението на Понтий Пилат, чиито последователи не изчезват след смъртта Му.
Още от късната античност този текст е предизвиквал въпроси. Причината е проста: в някои ръкописи се срещат изрази, които трудно биха дошли от перото на един юдеин, като например директни изповеди на Иисус като Христос.
И тук идва вторият любопитен момент.
Още през XVI век хуманисти и историци започват да подозират, че текстът е бил частично редактиран, а не изцяло измислен. Това е важно разграничение. Днес почти всички сериозни изследователи приемат, че:
- Йосиф Флавий е писал за Иисус;
- някои изрази са били по-късно омекотени или „подобрени“ от християнски преписвачи;
- под тези добавки стои реално историческо ядро.
С други думи, спорът не е дали Йосиф Флавий споменава Иисус, а как точно го е направил първоначално.
V. Арабската версия – глас отстрани
Особено интересен е фактът, че съществува и т.нар. „арабска версия“ на свидетелството за Иисус, запазена чрез по-късни източни християнски автори. Тази версия звучи значително по-сдържано. В нея Иисус е представен като мъдър човек, който е бил разпънат, а учениците Му са вярвали, че Той е жив.
Тук няма тържествени изповеди. Няма богословски възклицания. И именно затова много учени смятат, че този текст е по-близък до първоначалното формулиране на Йосиф Флавий.
Любопитното е, че колкото по-малко „християнски“ звучи текстът, толкова по-достоверен става той от историческа гледна точка.
VI. Яков, братът на Иисус – мястото, където спор няма
В XX книга на „Юдейски древности“ Йосиф Флавий споменава екзекуцията на Яков, когото описва като „брат на Иисус, наречен Христос“. Този кратък израз е може би най-силното извънбиблейско свидетелство за Иисус.
И тук идва още един любопитен детайл.
Йосиф Флавий не обяснява кой е този Иисус. Той просто го използва като ориентир, за да уточни кой Яков има предвид. Това означава, че за неговите читатели това уточнение е било достатъчно. Те са знаели за кого става дума.
Ако Иисус беше мит или незначителна фигура, подобно уточнение би било безсмислено.
VII. Малка, но показателна историческа картина
Представи си сцената: римският свят, юдейските елити, фарисеи, садукеи, римски управители, философи и историци. Всички спорят ожесточено. Всички имат различни интереси. Но никой не спори дали Иисус е съществувал.
Те спорят дали е бил прав.
Дали е бил опасен.
Дали е бил измамник.
Дали е бил Месия.
Това е много по-силно от всяка апологетика.
VIII. Римските свидетели – когато държавата говори, а не Църквата
Ако Йосиф Флавий е неудобен свидетел заради своята юдейска принадлежност, то римските автори са още по-неудобни. Те нямат нито религиозен, нито етнически интерес да защитават християнството. За тях то е малко, подозрително и проблемно движение.
Именно затова техните кратки, почти небрежни бележки са толкова ценни.
Тацит – студената хроника на властта
В началото на II век римският историк Тацит описва пожара в Рим и решението на император Нерон да обвини християните. В този контекст той споменава, че името им идва от Христос, който е бил екзекутиран по време на управлението на Понтий Пилат.
Любопитният момент тук е тонът. Тацит не симпатизира на християните. Той ги нарича суеверни, упорити и обществено неприятни. Но не поставя под съмнение нито съществуването на Христос, нито самия акт на разпятието.
За римския историк това е просто факт. Толкова очевиден, че не се нуждае от доказване.
Плиний Млади – един администратор в затруднение
Още по-интересна е кореспонденцията на Плиний Млади с император Траян. Като управител на Витиния, Плиний не знае как да постъпи с християните. Те не извършват класически престъпления, но отказват да участват в държавния култ.
И тук идва любопитният детайл.
Плиний описва как християните се събират рано сутрин и пеят химн на Христос „като на бог“. Той не коментира дали това е разумно или истинно. За него това е административен проблем, не богословски.
От този текст научаваме нещо много важно: само няколко десетилетия след разпятието Иисус вече е централна фигура на организирано религиозно движение, разпространено далеч извън Палестина.
IX. Юдейската полемика – отричане без отрицание
Особено показателен е начинът, по който Иисус се споменава в по-късната юдейска традиция. Там Той не е представен благосклонно. Напротив – често е обвиняван, осмиван или омаловажаван.
Но и тук има нещо много важно: Той не е представен като мит.
Юдейската полемика не твърди, че Иисус не е съществувал. Тя твърди, че:
- е бил заблуден;
- е подвел хората;
- не е този, за когото са Го мислели.
Това е отричане на значението Му, не на историческата Му реалност. А това е ключово разграничение.
X. Един неочакван въпрос: защо никой в древността не отрича съществуването Му
Когато се съберат всички тези свидетелства – юдейски, римски, административни и полемични – се очертава една ясна картина.
Иисус:
- е реална историческа личност;
- е живял в конкретно време и място;
- е бил екзекутиран от римската власт;
- е оставил след себе си движение, което не може да бъде пренебрегнато.
И тогава възниква естественият въпрос, който някои съвременни клипове формулират по-сензационно, но който историкът задава по-тихо:
Защо днес се отрича това, което древните противници не са отричали?
Отговорът не е исторически, а културен. Отрицанието на историческия Иисус често е удобен начин да се избегне срещата с Неговия смисъл.
Заключение
Фигура, която не може да бъде заличена
Историята рядко е благосклонна към маргинални фигури. Тя ги забравя. Името им изчезва. Следите се губят. Но Иисус не изчезва. Той остава – в текстове на приятели, на врагове и на безразлични администратори.
Точно това е историческият факт, който не може да бъде заобиколен.
Спорът за Иисус не е спор за това дали е съществувал. Той никога не е бил такъв.
Свързани материали
Защо се изгубихме по пътя между вярата и информацията
Размисъл за търсенето на истината в епохата на информационното претоварване – как да различим автентичното свидетелство от шума.
Св. патриарх Евтимий Търновски – последният пазител на словото и вярата
Житието на светеца, който пази истинското свидетелство дори когато светът се руши – за верността към предадената вяра.
Когато светът крещи, пази тишината. Как да живеем християнски днес
За съвременното християнско свидетелство – как историческата вяра се живее днес с яснота, смирение и постоянство.
Патриарх Вартоломей и границите на православното свидетелство
Православното свидетелство в съвременния свят – между вярност към истината и изкушението за компромис.
Източници и допълнително четене
- Josephus Flavius, Antiquities of the Jews
- Tacitus, Annals XV
- Pliny the Younger, Letters X
- Stanford Encyclopedia of Philosophy – Jesus of Nazareth
Често задавани въпроси (FAQ)
Има ли извънбиблейски доказателства за съществуването на Иисус Христос?
Да. Съществуват няколко независими извънбиблейски свидетелства от I и II век, включително текстове на юдейския историк Йосиф Флавий и римските автори Тацит и Плиний Млади, които потвърждават историческото съществуване на Иисус.
Бил ли е Йосиф Флавий християнин?
Не. Йосиф Флавий е юдеин, фарисей по убеждение и остава такъв до края на живота си. Именно това прави свидетелството му особено ценно, тъй като то не е мотивирано от християнска вяра.
Фалшифицирани ли са текстовете на Йосиф Флавий за Иисус?
Съвременната наука приема, че някои изрази в Testimonium Flavianum са били по-късно редактирани от християнски преписвачи. Въпреки това съществува широк консенсус, че под тези редакции стои автентично историческо ядро.
Отричат ли древните противници на християнството съществуването на Иисус?
Не. Древните юдейски и римски критици не отричат, че Иисус е съществувал. Те оспорват Неговото учение, Неговото значение и претенциите на последователите Му.
Защо днес се появяват твърдения, че Иисус е мит?
Подобни твърдения са по-скоро резултат от модерни идеологически нагласи и популярна култура, отколкото от сериозен исторически анализ. Те нямат стабилна опора в античните извори. Автор о. Мирослав Николов
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.