Дата: 9 януари 2026 г.
Литургично обозначение: Неделя след Богоявление
Евангелско четиво: Матей 4:12–17
След тържественото явяване на Светата Троица при река Йордан, Църквата ни въвежда в първите стъпки на общественото служение на Христос. Неделята след Богоявление не е продължение на празника в тържествен смисъл, а негово дълбоко последствие. Ако на Богоявление небето се отваря и свидетелства за Сина, то днес Христос се обръща към човека със слово, което изисква отговор.
От явяване към призив
Евангелист Матей свидетелства, че след като Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница, Иисус се оттегля в Галилея и започва да проповядва. Това не е бягство, а начало. Не е отстъпление, а изпълнение на Божия промисъл. Словото не започва в центъра на религиозната власт, а в „Галилея на езичниците“, в земя, смятана за второстепенна и духовно пренебрегвана.
Тук се изпълнява пророчеството: „Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина.“ Светлината не идва там, където човек се смята за праведен, а там, където има жажда и тъмнина. Божията светлина не е награда за съвършените, а дар за търсещите.
Покаянието като начало на нов живот
И именно тук Христос произнася първите думи на Своята проповед: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.“ Тези думи не са заплаха, а покана. Покаянието в евангелския смисъл не означава отчаяние или страх, а промяна на ума и посоката на живота.
Христос не казва: „Покайте се, за да дойде Царството“, а: „Покайте се, защото Царството се приближи“. Първо е Божието действие, после човешкият отговор. Благодатта предхожда усилието. Това предпазва вярата както от самодоволство, така и от отчаяние.
Светоотечески поглед
Светите отци на Църквата виждат в днешното евангелие не просто исторически момент, а образ на духовния път на всеки човек.
Свети Йоан Златоуст обръща внимание на мястото, от което Христос започва Своята проповед. Той подчертава, че Господ не избира Йерусалим, нито средище на религиозно влияние, а Галилея – земя смесена, презирана, смятана за духовно несъвършена. По този начин, казва Златоуст, Христос показва, че благодатта не се дава по произход, по място или по външна праведност, а по готовността на сърцето да приеме светлината.
Светлината, за която говори пророк Исаия и която евангелист Матей вижда изпълнена в Христос, не е външна. Тя не заслепява, а просвещава. Тя не унищожава тъмнината насилствено, а я разсейва, когато човек отвори очите си.
Блажени Теофилакт Охридски, тълкувайки думите „Покайте се“, пояснява, че Христос не започва с тежки заповеди, защото душата, която още не е видяла светлината, не може да понесе тежестта на закона. Първо идва призивът към вътрешна промяна, към обръщане на ума, а едва след това – животът по заповедите.
Така покаянието се явява не като наказание за греха, а като врата към нов живот. Не като унижение, а като освобождение. Не като край, а като начало.
Отците ясно подчертават и още нещо: Христос започва Своята проповед след затварянето на Йоан Кръстител. Това не е случайност. Сянката отстъпва място на Светлината. Предобразът се смирява, за да се яви Пълнотата. Но между тях няма противоречие. Йоан сочи, Христос изпълнява.
Това е и дълбокият смисъл на неделята след Богоявление. След като Бог се е явил, човекът е призван да чуе, да разбере и да тръгне след Него. Не по принуда, а по свобода. Не от страх, а от доверие.
Как звучи това слово днес
Неделята след Богоявление ни поставя пред прост, но неудобен въпрос:
Какво правим след като Бог се е явил?
Защото Богоявление не е край, а начало.
Не е само празник, а повратна точка.
Христос започва Своята проповед не с обещания за лесен живот, а с призив към промяна. „Покайте се“ не означава просто да съжаляваме за миналото, а да поемем отговорност за посоката, в която вървим. Това е дума, която засяга не само личния морал, но и начина, по който гледаме на живота, на хората, на самите себе си.
Днес, както и тогава, Христос говори в „Галилея“ – в онези места на живота ни, които смятаме за второстепенни, неуредени, тъмни. Там, където често не очакваме Бог да говори. Но именно там светлината е най-нужна.
Неделята след Богоявление ни напомня, че християнството не е състояние на застинала благочестивост, а път. Път, който започва с осъзнаване и продължава с доверие. Христос не изисква от човека да бъде съвършен, за да Го последва. Той го кани да тръгне – и по пътя да се преобразява.
В този смисъл покаянието не е еднократно действие, а начин на живот. То е постоянна готовност да коригираме курса си, когато се отклоним. Да се връщаме към светлината, когато сме избрали сянката. Да не се оправдаваме с обстоятелства, а да търсим истината.
Неделята след Богоявление ни учи и на още нещо важно: че след явяването на Бога няма неутралност. Или вървим след светлината, или оставаме в тъмнината. Не по принуда, а по избор. Христос не насилва. Той говори. Очаква. И уважава свободата на човека.
Проповед за Неделя след Богоявление
Евангелие: от Матея
Братя и сестри,
След Богоявлението – началото на словото
След великото тайнство на Богоявление, когато небето се отвори и Светата Троица се яви при река Йордан, Светата Църква ни събира днес, за да ни покаже какво следва от това явяване. Защото Богоявление не е само празник, не е само спомен за едно славно събитие, а начало на нещо ново – начало на словото, което търси човешкия отговор.
От глас към Слово
Евангелието ни разказва, че след като Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница, Иисус Христос започва Своята проповед в Галилея. Това не е случайна подробност. Йоан – гласът, който подготвяше пътя – отстъпва място на Самото Слово. Предобразът се смирява, за да се яви Пълнотата. Законът и пророците сочеха към идването на Месията, но сега Сам Христос застава пред човека и говори.
Първите думи на Христос
И първите Му думи са ясни и кратки:
„Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.“
Това не е заплаха, братя и сестри. Това е покана. Христос не започва с осъждане, нито с изисквания, а с възможност. Покаянието не е унижение, а промяна на посоката. То не е отчаяние заради миналото, а отваряне на бъдещето.
Светлината, която изгрява в тъмнината
Забележително е и мястото, откъдето започва тази проповед. Не от Йерусалим, не от центъра на религиозния живот, а от Галилея – земя смесена, презирана, смятана за духовно второстепенна. Там, където хората са живели в тъмнина, там изгрява светлината. Така се изпълнява пророчеството:
„Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина.“
Дарът, който предхожда промяната
Това ни учи на нещо много важно. Божията светлина не се дава като награда за външна праведност. Тя се дава като дар на онези, които жадуват за истина. Христос не чака човекът да стане съвършен, за да го повика. Той го кани да тръгне – и по пътя да се преобразява.
Вярата като път, а не като състояние
Неделята след Богоявление ни напомня, че християнството не е състояние на застинала благочестивост, а движение. Вярата не е украшение, което носим в празнични дни, а път, който следваме всеки ден. Покаянието не е еднократен акт, а постоянна готовност да се връщаме към светлината, когато сме се отклонили.
След Богоявлението няма неутралност
И още нещо ни казва днешното евангелие. След като Бог се е явил, човекът вече не може да остане безучастен. След Богоявление няма неутралност. Или вървим след Христос, или оставаме в тъмнината. Не по принуда, а по свободен избор. Христос не насилва. Той говори. Очаква. И уважава човешката свобода.
Личният отговор на всеки човек
Нека днес се запитаме не какво знаем за Христос, а дали Го следваме. Не дали сме присъствали на празника, а дали сме готови да променим посоката на живота си. Защото Царството Небесно се е приближило – и ни очаква нашият отговор.
Заключителна молитва
По молитвите на Пресвета Богородица, на Свети Йоан Кръстител и на всички светии, Господ да ни дарува покаяние без отчаяние, вяра без страх и живот, осветен от Неговата светлина.
Амин.
Често задавани въпроси (FAQ)
Какво означава „Неделя след Богоявление“?
Това е първата неделя след празника Богоявление, в която Църквата ни насочва от явяването на Бога към началото на Христовата проповед и призива към покаяние.
Защо Христос започва проповедта Си с „Покайте се“?
Защото без вътрешна промяна човек не може да приеме Царството Божие. Покаянието е отваряне на сърцето за Божията благодат и начало на нов живот.
Какво означава „приближи се Царството Небесно“?
Означава, че Божието царство вече действа в света чрез Христос. То не е само бъдещо обещание, а духовна реалност, която се разкрива на онези, които откликват на призива Му.
Защо Христос започва проповедта Си в Галилея, а не в Йерусалим?
За да покаже, че Божията светлина не е ограничена до религиозни центрове и че благодатта се дава на търсещите, а не на самодоволните.
Какво е посланието на тази неделя за нас днес?
След като Бог се е явил, следва отговор. Христос ни кани да променим посоката на живота си и да Го последваме с вяра, смирение и постоянство.
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“