Евангелие: Лука 17:12-19. Текстът може да бъде прочетен от официалния Синодален превод на сайта на Българската Патриаршия: Новий завет – Библия (bg-patriarshia.bg).
Вътрешни препратки: Ако желаеш да сравниш темата за благодарността и вярата с други неделни слова, виж и: Неделя след Богоявление – проповед и Неделя преди Богоявление – Пътят към Бога.
Въведение
Неделята на десетте прокажени ни поставя пред един въпрос, който не е нито медицински, нито исторически, а дълбоко духовен: какво означава да бъдеш изцелен, но да не бъдеш спасен?
Евангелието според свети евангелист Лука ни разказва за десетима души, еднакво болни, еднакво отчаяни и еднакво очистени от Христос. Но само един от тях се връща. Само един разпознава в изцелението не просто избавление от болест, а среща с Живия Бог. И само на него Христос казва не: „Ти оздравя“, а: „Твоята вяра те спаси.“
Тази неделя неслучайно е свързана и с паметта на светите отци Атанасий Велики и Кирил Александрийски. Те не са прибавени формално към евангелския разказ. Те са негово продължение в историята. Както Христос очиства телата на прокажените, така тези светии очистиха ума и вярата на Църквата от тежката проказа на лъжата и заблудата.
Евангелският разказ: десет изцелени, един спасен
По пътя към Йерусалим Христос среща десетима прокажени. Те стоят отдалеч, както изисква законът. Те не искат много. Само едно: „Иисусе, Наставниче, помилуй ни.“
Господ не ги докосва. Не произнася дълга молитва. Само им казва: „Идете, покажете се на свещениците.“
Те тръгват. И по пътя се очистват.
Тук всичко изглежда успешно. Болестта си е отишла. Животът може да започне отново. Но в този момент се случва нещо разтърсващо: деветима продължават напред. Само един се връща.
И не просто се връща, а пада в нозете на Христос и Му въздава слава. А евангелистът подчертава нещо важно: той е самарянин, чужденец, човек извън „правоверния кръг“.
Тогава Христос задава въпрос, който тежи и до днес: „Нали десетимата се очистиха? А деветте де са?“
И едва тогава изрича решаващите думи: „Стани, иди си. Твоята вяра те спаси.“
Защо благодарността е границата между изцеление и спасение
Всички десетима получават едно и също телесно чудо. Но само един преминава от чудото към спасението.
Защо?
Защото благодарността не е просто учтивост. Тя е духовно разпознаване.
Благодарният човек разбира, че не е просто излекуван, а е бил посетен. Че зад дара стои Личност. Че изцелението не е край, а врата.
Неблагодарността, обратно, е форма на духовна слепота. Тя приема Божиите дарове, но не вижда Бога. Радва се на промяната, но не влиза в общение. Това е проказа на сърцето.
Прокаженият като образ
В древния свят проказата не е била просто болест. Тя е означавала изолация, разпад, загуба на лице и име. Прокаженият е бил жив мъртвец.
Но Евангелието ни учи, че има и по-дълбока, по-опасна проказа: неблагодарността, която превръща дара в право; гордостта, която смята, че „ми се полага“; безразличието, което тръгва напред, без да се обърне към Бога.
Тази духовна проказа не се вижда по кожата. Тя се вижда по живота.
И тук вече навлизаме в пространството, в което светите отци не просто тълкуват Евангелието, а го живеят и защитават.
Свети Атанасий Велики – изцелителят на прокажената вяра
Свети Атанасий Велики не е запомнен в историята като администратор, нито като удобен църковен деец. Той остава в паметта на Църквата като изповедник на истината, готов да понесе гонения, изгнания и самота, за да не бъде подменена вярата в Христос.
В неговото време Църквата е изправена пред тежка духовна болест – арианството. То не отрича Христос напълно. Напротив, говори за Него, използва библейски език, дори звучи благочестиво. Но в самата си сърцевина арианството отнема на Христос божествеността. Представя Го като най-съвършеното творение, но не като истински Бог.
Това е проказа, по-опасна от всяка телесна болест. Защото ако Христос не е истински Бог, тогава: изцелението е временно; прошката е символична; спасението е илюзия.
Свети Атанасий разбира това ясно. За него въпросът не е философски, а екзистенциален: може ли твар да спаси човека от греха и смъртта? Отговорът му е категоричен: не.
„Ако Христос не е Бог, ние не сме спасени“
Свети Атанасий защитава с твърдост изповедта, че Синът е единосъщен на Отца. Не подобен. Не по-нисш. Не второстепенен. Истински Бог от Истински Бог.
Тази истина не е абстрактна догма. Тя е пряко свързана с днешното евангелско четиво. Защото само Бог може да каже на човека не просто „очисти се“, а „твоята вяра те спаси“.
Ако Христос беше само велик учител или пророк, Той би могъл да съчувства, да утешава, дори да вдъхновява. Но не и да спасява.
Свети Атанасий вижда, че арианството прави с вярата това, което проказата прави с тялото: разяжда я отвътре, докато външно всичко изглежда наред.
Сам срещу мнозина – вярност, а не удобство
Историята запомня фразата: „Атанасий срещу света“. Тя не е преувеличение. Светецът е бил многократно гонен, заточаван, преследван. Имало е моменти, в които почти всички епископи са подписвали ариански или полуариански формули, само за да има „мир“.
Но свети Атанасий знае нещо много важно: мир без истина е духовна смърт.
Той не търси конфликт. Но и не търгува с вярата. За него Христос не е тема за компромис, а Господ на живота.
И тук връзката с Евангелието отново е ясна: деветимата прокажени тръгват напред, доволни от резултата; един се връща, защото е разпознал Истината.
Истинското изцеление започва от правилната вяра
Свети Атанасий ни учи, че вярата също може да бъде болна. Може да изглежда активна, да има думи, обреди и структура, но да е лишена от живот.
Както телесната проказа отделя човека от общността, така лъжливото учение отделя човека от спасението, без той дори да го осъзнава.
Затова Църквата не почита свети Атанасий просто като богослов, а като лекар на вярата. Човек, който е застанал между Христос и подмяната на Христос.
Свети Кирил Александрийски – пазителят на тайната на Въплъщението
Свети Кирил Александрийски застава на историческата сцена в момент, когато вярата вече е защитена от грубото ѝ отричане, но е заплашена от нещо по-фино и по-коварно – раздробяването на Христос.
Ако арианството прави Христос по-малък от Бога, то несторианството прави Христос раздвоен. В него Синът Божи и човекът Иисус стоят един до друг, свързани морално, но не онтологично. Това изглежда логично, дори „разумно“. Но всъщност е духовна катастрофа.
Свети Кирил вижда ясно: ако Христос не е Един, тогава и спасението не е едно.
„Един е Христос“ – сърцевината на вярата
Спорът около това дали Пресвета Дева Мария е Богородица или само „Христородица“ не е терминологичен. Той е спасителен.
Свети Кирил настоява: не защото Мария „поражда божеството“, а защото Роденият от нея е истински Бог и истински Човек в едно Лице.
Ако Мария не е Богородица, тогава: Бог не е влязъл напълно в човешката история; човешката природа не е изцелена отвътре; Кръстът остава трагедия, но не и победа.
Това отново ни връща към Евангелието на неделята. Христос не казва на прокажения: „Бог те спаси“, сякаш стои встрани. Той казва: „Твоята вяра те спаси.“ Самият Той е Спасителят.
Пастир, а не кабинетен богослов
Свети Кирил не е сух теоретик. Той е архипастир, който носи отговорност за реални хора, за реална вяра, за реално спасение. Затова езикът му е ясен, понякога остър, но винаги насочен към едно: да не бъде подменен Христос.
Той разбира, че духовната проказа не винаги идва с отричане. Понякога идва с „обяснение“. С желание да направим тайната по-приемлива, по-разбираема, по-удобна.
Но Христос не е удобен. Той е Истина.
Връзката с днешната неделя
Както прокажените са били изолирани телесно, така и погрешното учение изолира човека духовно, без той да го усети. Свети Кирил вижда това и застава на страната на Църквата не като институция, а като тяло Христово.
Ако Христос не е един, ако в Него няма пълно единство между Бога и човека, тогава човекът остава наполовина изцелен.
Духовна трезвост вместо лъжливо „балансиране“
Свети Кирил ни учи на нещо много актуално: във вярата няма „златна среда“ между истина и лъжа. Има вярност.
Както един от прокажените се връща, защото разпознава Кой го е изцелил, така и свети Кирил се връща отново и отново към изповедта: Един е Господ. Един е Христос. Едно е спасението.
Синтез – Христос лекува телата, светците лекуват умовете
Неделята на десетте прокажени ни показва Христос като Лекар. Но не само на телата, а на целия човек. Той очиства плътта, но изобличава сърцето. Той дава здраве на десетимата, но спасение – само на един. Защото спасението не е автоматично следствие от чудото. То е плод на вяра, разпознаване и благодарност.
Точно тук се вписват светите отци Атанасий Велики и Кирил Александрийски.
– Христос очиства прокажените тела.
– Свети Атанасий очиства вярата от лъжата, че Христос не е истински Бог.
– Свети Кирил очиства разбирането за Христос от опасното разделяне между Бога и човека.
Проказата в Евангелието е видима. Проказата, срещу която се борят светците, е по-страшна, защото е духовна и често остава незабелязана.
Един Христос – едно спасение
И тримата – Христос, Атанасий и Кирил – свидетелстват за едно и също: ако Христос не е Бог, Той не може да спасява; ако Христос е разделен, спасението е разполовено; ако човек не се върне с благодарност, чудото остава без плод.
Единственият прокажен, който се връща, вижда повече от останалите. Той не вижда само, че е здрав. Той вижда Кой го е изцелил. Затова Христос му казва думи, които не казва на другите: „Твоята вяра те спаси.“
Светите отци правят същото за Църквата. Те не се задоволяват с това, че „всички говорят за Христос“. Те питат: Кой е Христос, за Когото говорим? И заради този въпрос са били гонени, неразбирани, обвинявани. Но са останали верни.
Църквата пази човека цялостен
Църквата никога не е делила човека на „тяло за лекаря“ и „душа за храма“. Тя винаги е гледала човека цялостно. Затова в един и същи ден ни дава: евангелско събитие за телесно изцеление; свети отци, които ни учат как се изцелява вярата; и един общ зов: не бъди сред деветимата, които тръгнаха напред, а сред онзи, който се върна.
Поглед към нас днес
И днес ние често искаме от Бога помощ, решение, облекчение. И когато ги получим, продължаваме напред. Без да се върнем. Без да благодарим. Без да се запитаме какво ни казва Бог чрез това.
Днешната неделя ни напомня: изцелението може да бъде начало, но спасението започва, когато човек падне в нозете на Христос.
Проповед за Неделя дванадесета след Неделя подир Въздвижение за десетимата прокажени
И паметта на светите отци Атанасий и Кирил, патриарси Александрийски
Евангелие: Лука 17:12-19
Братя и сестри,
Днес светата Църква ни събира около едно кратко, но дълбоко евангелско събитие – изцелението на десетимата прокажени. И едновременно с това ни припомня паметта на двама велики отци и учители – свети Атанасий и свети Кирил Александрийски. Това не е случайно съвпадение. Евангелието и светците на деня говорят с един и същи глас за вярата, благодарността и истинското спасение.
Един вик и десет изцелени
Евангелист Лука разказва как десет прокажени, стоящи отдалеч – защото законът не им позволява да се приближат, – извикват към Христос: „Иисусе, Наставниче, помилуй ни!“
Това е молитва, лишена от украса, но пълна с болка и надежда. Те не искат обяснение. Не спорят. Не философстват. Те знаят само едно – че пред тях стои Този, Който може да ги избави.
Христос не ги докосва. Не произнася дълга молитва. Само им казва: „Идете, покажете се на свещениците.“
И докато вървят, се изчистват.
Тук вече виждаме първата важна истина: послушанието върви преди пълното разбиране. Те тръгват още болни, но вярващи. И именно по пътя на послушанието идва изцелението.
Един се върна
От десетимата само един се връща. И то не просто да каже „благодаря“, а да падне в нозете на Христос и да Го прослави. И евангелистът подчертава: „а той беше самарянин“.
Христос пита: „Нали десетима се очистиха? А деветте де са?“
Този въпрос не е упрек само към онези деветима. Това е въпрос към всяко човешко сърце. Колко често ние молим, плачем, настояваме… и след като получим, продължаваме живота си, сякаш нищо не се е случило.
„Най-тежката слепота не е тази на очите, а на сърцето, което е получило благодеяние и не е познало Благодетеля.“
Свети Атанасий Велики
Деветимата са получили телесно здраве. Един е получил повече – спасение.
Изцеление и спасение
Христос не казва на всички: „Вярата ти те спаси.“ Той го казва само на този, който се върна. Това ни учи, че изцелението не е тъждествено на спасението.
Много хора получават дарове от Бога – здраве, успех, избавление от беда – но не всички влизат в живо общение с Него. Спасението започва там, където човек разпознае Изцеляващия като Господ.
„Благодарността е печатът на истинската вяра. Който не благодари, показва, че не е познал дълбочината на дара.“
Свети Кирил Александрийски
Светите Атанасий и Кирил – изповедници на въплътения Христос
Не случайно днес споменаваме именно тези двама отци. Те не са били само богослови, а изповедници. Свети Атанасий защитава истината, че Христос е истински Бог, въплътен за нашето спасение. Свети Кирил свидетелства, че Христос е една Личност – Богочовек, в Когото човешкото и божественото не се разделят.
За тях Христос не е идея, не е морален учител, не е далечен символ. Той е живият Господ, Който спасява човека изцяло – и тяло, и душа.
Точно това виждаме и в днешното евангелие. Христос не просто лекува проказата. Той възстановява човека в пълнотата на живота, когато човек Му отвори сърцето си с благодарност.
Благодарността като духовно здраве
Проказата в евангелския разказ е образ и на духовната болест – отчуждението от Бога, от другия, от самия себе си. Благодарността е първият белег на оздравялата душа.
Когато човек благодари, той признава, че не е самодостатъчен. Че животът му е дар. Че всичко получено не е по право, а по милост.
„Сърцето, което се научи да благодари, вече е започнало да се моли без думи.“
Свети Атанасий Велики
Заключение
Братя и сестри,
Днес Христос ни пита тихо, но настойчиво: „А ти сред кои си?“
Сред онези, които получават и продължават пътя си, или сред онзи един, който се връща, пада пред Него и Го признава за Господ?
Нека се учим не само да молим, но и да благодарим. Нека не търсим само изцеление, а спасение. И нека с вярата на самарянина и с твърдостта на светите отци Атанасий и Кирил изповядваме Христос не само с уста, но и с живот.
Амин.
Полезни препратки
Външни източници:
- Библия – Новий завет (официален сайт на Българската Патриаршия)
- Уеб Библия (bg-patriarshia.bg)
- Проповед върху Лука 17:12-19 (dveri.bg)
Вътрешни материали от karmil.eu:
Често задавани въпроси (FAQ)
Защо Христос изцелява десетимата, но само един се връща и получава спасение?
Защото телесното изцеление е дар, но спасението е среща. Деветимата получават здраве и продължават напред, а един се връща, защото разпознава Кой е изцелил живота му. Затова Христос не казва само „очисти се“, а „твоята вяра те спаси“ – благодарността става знак за жива вяра и за пробудено сърце.
Какво е „духовна проказа“ и как се проявява днес?
Духовната проказа е вътрешна болест, която не се вижда по кожата, а по посоката на живота: неблагодарност към Бога, гордост, безразличие, навик да приемаме даровете без да търсим Дарителя. Тя отделя човека от живото общение с Бога така, както телесната проказа е отделяла човека от общността.
Защо Църквата свързва евангелското четиво с паметта на свети Атанасий и свети Кирил Александрийски?
Защото Христос лекува човека цялостно, а Църквата пази човека цялостно. В Евангелието Христос очиства телата на прокажените, а светите отци пазят „здравето“ на вярата, когато тя е била застрашена от заблуди. Свети Атанасий защитава истината, че Христос е истински Бог, а свети Кирил – че Христос е Един и неделим, истински Бог и истински Човек. Така неделята става урок не само за изцеление, а и за спасение.
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“
Благодаря, отче Мирослав!