От една липсваща книга за Свети пророк Илия до сайт, издателство и стотици публикации. Историята на Кармил, разказана отвътре.
Началото: книгата, която я нямаше
Понякога големите проекти започват по най-обикновен начин. Не с бизнес план, не с инвестиция, не с идея за издателство, а с една липсваща книга. Така започна и историята на Кармил.
През пролетта на 2025 година служих в храм „Свети пророк Илия“ и търсех книга, която да разказва подробно за живота на великия Божи пророк. Не кратко житие. Не няколко страници в сборник. Исках книга, която да събере на едно място библейските свидетелства, църковното предание, тълкуванията на светите отци и историческите сведения за един от най-почитаните старозаветни праведници.
Търсих дълго. Намирах отделни материали, статии и откъси, но не откривах книгата, която според мен трябваше да съществува. Тогава се появи една проста мисъл: ако не мога да намеря тази книга, защо да не опитам да я напиша? Тогава още не подозирах, че това търсене ще промени посоката на следващите години от живота ми.
Така започна работата върху „Гръмовержецът“. В началото това не беше издателски проект. Нямаше план за сайт, нямаше идея за издателство и дори не мислех за печат. Просто събирах материали, четях, сравнявах източници и подреждах знанията, които откривах по пътя.
В този ранен период в разговора около книгата се появи и Теменужка. Тя е ерудирана жена, поетеса и певица, човек с усет към словото и към културата. Не беше прочела ръкописа и не става дума за редакторска оценка на самия текст. Но именно тя първа ми показа, че зад една книга стои цял процес, за който дотогава знаех твърде малко.
Теменужка ми разказа как обикновено се случват нещата в издателския свят: първото четене, редакцията, оценката на ръкописа, възможността един добър текст да бъде предложен на по-престижно издателство, включително на издателството на Пловдивския университет. Този разговор не ме накара веднага да изпратя ръкописа някъде. Напротив. Накара ме да разбера, че текстът още не е готов. Че има нужда от работа, от търпение, от връщане назад и от по-внимателно преглеждане. Затова не го изпратих. Започнах да го редактирам сам.
Малко по-късно приятел публикува части от текста в свой сайт. Публикацията беше под псевдоним. Не беше голямо събитие и не промени хода на нещата, но ми даде първото усещане, че написаното може да живее извън компютъра. Че текстът, дори още незавършен, вече може да срещне читател.
Колкото повече напредвах, толкова по-ясно разбирах, че проблемът не се изчерпва с една книга. Липсваха книги за светци. Липсваха достъпни текстове по важни теми. Липсваха материали, които да свързват духовността със съвременния свят. Без да подозирам, първата крачка към Кармил вече беше направена.
Когато една книга доведе до друга
Работата по „Гръмовержецът“ продължи дълго. Ръкописът растеше, променяше се и започна да отлежава. Връщах се многократно към него, редактирах, допълвах и пренаписвах цели части.
По същото време все по-активно използвах новите възможности на невронните мрежи като помощник в проучването и обработката на текстове. Това отвори врата към нови идеи и нови теми.
В разговор с мой приятел, Панайот, споменах, че ако има интересна тема, бих се заел да я разработя. Той веднага предложи Свети Фанурий – негов любим светец. Приех тази своеобразна поръчка. Така, докато първият ръкопис продължаваше да отлежава, се появи следващият.
След него дойде идеята за детска книга за Свети пророк Илия. После се появиха темите за изкуствения интелект, етиката и човешката отговорност. Започнах да разбирам, че технологичната революция поставя не само технически, но и дълбоко човешки въпроси.
Една прочетена статия за човек, който с помощта на изкуствен интелект подава жалба и успява да спечели дело, се превърна в повод за нов размисъл. Ако машината може да помага в правото, къде остава съвестта? Ако алгоритъмът предлага решение, кой носи отговорността? Така се роди книгата „Право, съвест и отговорност в епохата на изкуствения интелект“.
Една тема започна да води към друга. Един ръкопис отваряше пътя към следващия. А зад всички тях стоеше едно и също желание – да се запълнят малки части от онова, което усещах като празно място.
Когато вече започнаха да се натрупват ръкописи за Свети Фанурий, за Свети пророк Илия и по темите за изкуствения интелект, въпросът стана по-конкретен: къде ще бъдат всички тези книги? Не само като файлове. Не само като папки в компютъра. А като завършени текстове, които могат да бъдат намерени, представени и прочетени.
Този въпрос естествено ме отведе към идеята за собствен сайт. А оттам и към мисълта, че може би е нужно не просто място за отделни книги, а дом за цялото това търсене.
Когато се появи Кармил
Колкото повече ръкописи се натрупваха, толкова по-често си задавах един въпрос: какво всъщност прави едно издателство?
Преди това, както повечето хора, гледах на издателството като на мястото, където изпращаш готовия текст и след време получаваш книга. Но когато започнах по-внимателно да изучавам процеса, открих колко много работа стои зад всяко издание: редакция, корекция, предпечат, оформление, корици, ISBN номера и печат.
Навлизах в свят, който дотогава ми беше почти непознат. Помагаха ми приятели, които имаха повече опит с компютрите и софтуера. Голяма част от нещата научавах сам. Четях, пробвах, грешах и започвах отново. Не всичко се получаваше от първия път, но отделните части на пъзела започнаха да се подреждат.
Някъде по това време взех и едно важно решение. Вместо да търся издателство за всяка следваща книга, ще опитам сам да организирам процеса по издаването. Това не беше внезапно решение. То се роди заедно с натрупания опит и с желанието книгите да стигнат до читателите в завършен вид.
Тъй като вече имаше няколко ръкописа, стана ясно, че те трябва да бъдат представени на едно място. Така се появи идеята за сайт.
Името дойде почти естествено: Кармил. Планината Кармил е неразривно свързана със Свети пророк Илия и с една от най-запомнящите се сцени в Стария Завет. Тъй като именно търсенето на книга за пророка беше поставило началото на целия път, името сякаш само намери своето място.
Проверих дали домейнът е свободен. Оказа се, че е. Помня и днес изненадата си. Още по-забавното беше, че от известна предпазливост закупих и втория вариант – karmyl.eu. Не защото имах някакъв специален план за него, а просто за да не се чудя по-късно дали съм направил правилния избор. Този втори домейн се подновява и до днес, като малък спомен за онзи първи момент на несигурност и радост.
Така се роди karmil.eu.
Първоначално сайтът не приличаше особено на това, което е днес. Той беше по-скоро малко място в интернет, където да представя книгите и проектите, върху които работех. Страницата с книгите се появи още преди активното публикуване на статии.
Причината беше проста. По онова време все още се учех да работя с WordPress. Не познавах добре възможностите на системата и дори не знаех как правилно се публикуват статии чрез Gutenberg. Учех се в движение.
Затова първите стъпки на сайта бяха свързани основно с книгите. Едва няколко месеца по-късно започнах по-активно да публикувам статии. Тогава все още не подозирах, че именно те ще превърнат малкия сайт в нещо много по-голямо от първоначалния замисъл.
Когато книгите срещнаха статиите
Първоначалната идея за сайта беше сравнително проста: да представя книгите и проектите, върху които работех. Да има място, където човек може да намери информация за тях, да прочете откъси или да проследи развитието на новите заглавия.
Но скоро към книгите се прибавиха и отделни статии. Някои бяха свързани с православни празници и светци. Други разглеждаха исторически събития. Трети бяха посветени на науката, класическата музика или въпросите около развитието на изкуствения интелект.
В началото дори мислех част от сайта да бъде отделена специално за църковни материали и проповеди. Изглеждаше логично православните текстове да бъдат отделени от останалото съдържание. Само че това така и не се случи.
Вместо да се разделят, различните теми започнаха да живеят заедно. До статия за голям църковен празник можеше да стои материал за българската история. След него размисъл за съвременните технологии. После текст за Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт или филмовата музика.
Колкото повече публикувах, толкова по-ясно разбирах, че между тези теми няма противоречие. Напротив. Всички те по свой начин са свързани с едно и също човешко търсене: търсене на смисъл, красота, истина и знание.
Православието говори за смисъла на живота. Историята пази паметта на народите. Науката изследва законите на Божия свят. Музиката изразява онова, което понякога трудно се побира в думи. А въпросите около изкуствения интелект поставят пред нас нови изпитания за човешката съвест и отговорност.
Така започнах да осъзнавам, че Кармил не е сбор от случайни теми. Между тях съществува невидима връзка. Именно тя започна да оформя истинския облик на сайта.
Не чрез внимателно начертана стратегия. Не чрез предварително подготвен план. А чрез самото писане. Чрез въпросите, които се появяваха един след друг. Чрез нуждата различни теми да разговарят помежду си.
Кармил се превръщаше в място, където духовност, култура, история, наука и съвременни технологии могат да стоят заедно. Това не беше замислено от самото начало. То просто се случи.
Невидимите читатели
След като статиите заживяха редом до книгите, започнах да гледам на сайта не само като на витрина, а като на място за среща. Дълго време го възприемах предимно като пространство за публикуване. Пишех нови материали, качвах статии и разширявах съдържанието.
Разбира се, следях и посещенията. При големи църковни празници или важни патриотични дати споделях линковете не само във Facebook, но и чрез Viber до много свои контакти. Това водеше до по-силен интерес и до ясно видими върхове в статистиката.
Истинската изненада дойде по-късно, когато започнах по-внимателно да разглеждам данните в Google Search Console. Първоначално го възприемах като технически инструмент. С времето обаче разбрах, че той показва не само колко хора посещават сайта, но и какво всъщност търсят.
Сред различните публикации започнаха да се открояват няколко музикални статии, особено тези за Йохан Себастиан Бах и за Реквиема на Моцарт. Това беше любопитно. Тези посещения не идваха от мои приятели. Не идваха от енориаши. Не идваха от хора, на които лично бях изпратил линк. Това бяха напълно непознати читатели, които откриваха сайта чрез търсачките.
После забелязах нещо още по-интересно. Сред заявките често се появяваше търсенето „Реквием текст“. Статията вече съдържаше историята на произведението и сведения за неговото създаване. Но тя не отговаряше напълно на въпроса, който хората задаваха. Те търсеха самия текст. Искаха да прочетат латинските думи, да видят превода и да разберат значението на отделните части.
Допълних статията с текста на произведението, превод и пояснения. Това беше важен урок. Разбрах, че сайтът не се развива само според замисъла на автора. Понякога самите читатели показват какво липсва. Трябва само да бъдат чути.
Така започнах да гледам на Search Console по различен начин. Не като на инструмент за статистика, а като на своеобразен разговор с невидими читатели. Хора, които вероятно никога няма да срещна лично, но които чрез своите въпроси помагат на сайта да расте и да става по-полезен.
И това също се вписа в историята на Кармил.
Първите книги
Всяка книга започва като файл. Редове текст върху екрана. Глави, които непрекъснато се редактират. Изречения, които се пренаписват десетки пъти.
Дълго време и моите книги съществуваха именно по този начин. Работех върху тях, допълвах ги, оформях ги и ги подготвях за бъдещо издаване. Някои напредваха по-бързо. Други отлежаваха с месеци.
Първата книга, която достигна до печат, не беше „Гръмовержецът“, макар именно от нея да беше започнало всичко. Преди нея излезе „Право, съвест и отговорност в епохата на изкуствения интелект“.
Тази книга се роди от размислите върху новите технологии и тяхното влияние върху човека. В нея се срещнаха интересът към изкуствения интелект, въпросите на правото и неизбежната тема за човешката съвест.
Когато книгата беше подготвена за печат, започна добре познатото очакване. Файловете бяха изпратени. Корекциите бяха направени. Оставаше само да се чака.
И един ден телефонът звънна. Книгите бяха пристигнали. Спомням си кашоните от Спиди. Спомням си нетърпението. Не успях да изчакам да се прибера. Отворих първия кашон още в колата.
След месеци работа държах в ръцете си истинска книга. Не файл, не ръкопис, не проект, а книга.
Това е усещане, което трудно се описва. Човек вижда пред себе си хиляди часове четене, писане, редактиране и съмнения, събрани между две корици. Тогава за пръв път осъзнах, че написаното може да има собствен живот извън компютъра. Че може да стигне до читатели, да бъде подарявано, да бъде четено, да бъде пазено в домашни библиотеки.
След първата книга последваха и други. Всяка със своя история. Всяка със свои трудности и уроци. Тогава вече разбрах, че печатът няма да бъде еднократно събитие, а част от бъдещия път на Кармил.
Но именно онзи първи кашон остана символичен момент. Моментът, в който една идея окончателно напусна света на проектите и се превърна в реалност.
Завръщането на Гръмовержеца
Има нещо любопитно в историята на Кармил. Книгата, от която започна всичко, не беше първата, която излезе от печат.
Докато „Гръмовержецът“ отлежаваше, се появиха други идеи, други ръкописи и други книги. Някои от тях достигнаха до читателите много по-рано. Понякога се връщах към ръкописа и правех нови редакции. После отново го оставях. След време пак се връщах. Така минаха месеци.
Междувременно по пътя се появиха хора, които по различен начин помогнаха книгата да не остане само файл в компютъра. Сред тях беше д-р Милчева. Тя прочете не само вече излезлите книги, но и ръкописа на „Гръмовержецът“. В един разговор към края на годината ми каза нещо просто: „Тази книга трябва да бъде публикувана.“
Понякога няколко думи са достатъчни, за да върнат човек към проект, който твърде дълго е отлагал. Отново започнах да преглеждам файловете, да редактирам, да подреждам и да проверявам детайли.
По същото време изпратих проекта на корицата на жената от печатницата, с която работя. Тя се занимава и с рисуване и първата ѝ реакция беше кратка и искрена: „Картинката е много яка.“ Това също помогна. Понякога и най-краткото насърчение идва точно когато е необходимо.
Разбира се, не всичко вървеше гладко. Имаше административни забавяния. Имаше документи, които чакаха своето време. Имаше неща, които зависеха от други хора.
Но най-трудното изпитание дойде от друго място. По това време майка ми се разболя тежко. След няколко седмици тя почина. Тогава книгите, файловете и издателските планове естествено останаха на заден план. Има моменти, когато животът напомня кое е най-важното.
Работата по „Гръмовержецът“ отново беше забавена. Но не беше изоставена. След време се върнах към проекта. Една по една отделните части започнаха да се подреждат: корекции, документи, оформление, печат. Пъзелът най-после намери своето място.
И така книгата, от която беше започнало всичко, най-накрая стигна до читателите. Когато погледна назад, ми се струва символично, че именно „Гръмовержецът“ извървя най-дългия път. Той не беше първата отпечатана книга. Но беше първата крачка. А понякога именно първата крачка се оказва най-важната.
Защо Кармил продължава
Ако някой ме беше попитал преди няколко години дали ще създам издателство и сайт с десетки книги, стотици статии и хиляди читатели, вероятно щях да се усмихна недоверчиво.
Защото Кармил никога не е бил замислян по този начин. Нямаше бизнес план. Нямаше стратегия за развитие. Нямаше предварително начертана карта.
Имаше само една липсваща книга. После се появи още една. После още една тема. Още един въпрос. Още една история, която заслужаваше да бъде разказана.
С времето разбрах, че най-ценният урок не е как се издава книга или как се изгражда сайт. Най-ценният урок е, че знанието трябва да бъде споделяно. Независимо дали става дума за православна духовност, история, наука, музика или за предизвикателствата на изкуствения интелект, зад всички тези теми стои едно и също желание – човекът да разбира по-добре света около себе си.
Днес Кармил продължава да расте. Появяват се нови книги. Появяват се нови статии. Появяват се нови читатели. Някои от тях никога няма да срещна лично. Но всички те по свой начин стават част от тази история.
Защото Кармил не е просто сайт. Не е просто издателство. Той е място за среща между знанието, паметта, вярата и човешкото любопитство.
Ако има нещо, което свързва всичко написано дотук, то е едно просто убеждение:
Кармил не се роди от желанието да се създаде издателство. Родѝ се от желанието да се запълни една липса. После тази липса се оказа много по-голяма, отколкото изглеждаше в началото.
И затова Кармил продължава.
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“
Тази статия разказва историята на едно търсене, започнало с липсваща книга за Свети пророк Илия и довело до създаването на сайта и издателство „Кармил“. Ако този разказ ви е бил интересен, разгледайте и останалите книги, статии и проекти, родени по същия път.
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.
