От водохранилището на император Юстиниан до загадъчните каменни лица на Медуза — историята на един изгубен свят под улиците на Истанбул.
Под улиците на днешен Истанбул, недалеч от величествената „Света София“, се крие един необикновен свят. Стотици каменни колони се издигат сред водата, тухлени сводове потъват в полумрака, а отраженията създават впечатлението за безкрайна подземна зала. В продължение на близо петнадесет века това пространство е съхранявало не само вода, но и части от историята на един от най-великите градове на Средновековието.
Това е Цистерната на базиликата — едно от най-впечатляващите инженерни съоръжения, достигнали до нас от времето на Византийската империя.
В далечния ѝ северозападен край обаче се намира нещо, което и днес предизвиква въпроси. Под две от колоните лежат огромни каменни лица на Медуза, познати от древногръцката митология. Едното е обърнато надолу, а другото е положено настрани. Кой е изработил тези изображения, откъде са дошли и защо строителите на християнския Константинопол са ги включили в своето водохранилище?
Отговорът ни отвежда към една история, в която архитектура, инженерство и археология се срещат с изгубеното минало на римската столица.
Подземният дворец, който всъщност съхранявал вода
На турски Цистерната е известна като Yerebatan Sarnıcı, а популярното название Yerebatan Sarayı означава приблизително „Потъналият дворец“. Името е разбираемо. Вътрешността ѝ напомня монументална дворцова зала, чиито колони продължават далеч отвъд погледа.
Но първоначалното предназначение на това пространство било съвсем практично.
Съоръжението представлява огромно покрито водохранилище с дължина около 140 метра и ширина около 70 метра. Според данните на Истанбулската община то можело да съхранява приблизително 80 000 тона вода, или около 80 000 кубически метра.
Името „Цистерната на базиликата“ също има свое историческо обяснение. На това място в античността се намирала голяма обществена постройка, известна като Стоа базилика. В римската архитектура думата „базилика“ не означавала непременно християнски храм. Тя можела да обозначава представителна обществена сграда, свързана със съдебни, административни и търговски дейности.
Тъкмо от този по-стар архитектурен комплекс идва и названието на водохранилището.
Защо Константинопол се нуждаел от толкова вода?
През VI век Константинопол бил столица на Източната Римска империя — огромен град с императорски дворци, обществени бани, църкви, работилници и многобройно население. Но географското му положение създавало сериозен проблем: местните водоизточници не били достатъчни за постоянното снабдяване на столицата.
Още римските императори изградили сложна система от акведукти, които довеждали вода от отдалечени източници в Тракия. Дълги канали преминавали през долини, хълмове и вододели, преди да достигнат града. В самия Константинопол водата се разпределяла чрез мрежа от съоръжения, сред които особено място заемали цистерните.
Причината била не само голямото потребление. Дебитът на някои водоизточници се променял през годината, а през сухите летни месеци количеството постъпваща вода намалявало.
За този проблем свидетелства самият Прокопий Кесарийски, съвременник на император Юстиниан I. В своето съчинение „За строежите“ той описва недостига на вода през лятото и усилията на императора да осигури запаси от нея.
Прокопий разказва как Юстиниан превърнал пространството при голям обществен двор с колонади в резервоар, способен да задържа излишната вода от периодите на по-обилно снабдяване. Така столицата можела да разполага с нея, когато притокът намалее.
Следователно Цистерната не била странно подземно съоръжение с неясно предназначение, а част от внимателно изградена система за оцеляването и всекидневното функциониране на имперския град.
Нейният монументален строителен етап принадлежи на управлението на Юстиниан I (527–565).
336 колони — инженерният разум на византийските строители
Най-впечатляващата особеност на Цистерната са нейните колони. Те са точно 336, разположени в 12 реда по 28. Височината им достига приблизително девет метра, а разстоянието между съседните колони е около 4,8 метра.
Тази необикновена каменна гора често поражда усещането, че съоръжението е строено като храм или дворец. Всъщност подредбата ѝ следва строга конструктивна логика.
Над огромното подземно пространство се намирал живият град. Покривната конструкция трябвало да поема значителни товари и да остане устойчива в продължение на столетия. Затова строителите разделили пространството на множество по-малки участъци, чиито тухлени арки и сводове се опират върху колоните.
Така тежестта се предава постепенно към носещите елементи и основите, вместо да се разчита на огромни неподдържани отвори.
Масивните тухлени стени и подът били обработени с водонепропусклив хоросан. Именно съчетанието на тази хидроизолация със стабилната носеща конструкция позволявало съхраняването на огромни количества вода.
Пред нас стои не архитектурна загадка, а впечатляващо свидетелство за познанията на византийските инженери.
Но когато човек разгледа колоните по-внимателно, забелязва нещо необичайно. Те не са еднакви.
Колони от различни времена — когато градът строи със собственото си минало
Сред стотиците колони се срещат различни видове мрамор, разнообразни стволове и капители с нееднаква украса. Някои са монолитни, други се състоят от повече от един елемент. Част от капителите носят характерните форми на коринтския стил, докато други са значително по-семпли.
Това разнообразие свидетелства за практиката на повторно използване на архитектурни елементи, наричана с латинския термин spolia.
В Късната античност и ранновизантийската епоха подобен подход бил широко разпространен. Здрави колони, каменни блокове и декоративни части от по-стари постройки можели да бъдат включвани в ново строителство.
Причините били различни. Понякога решаваща била икономията на време и материали, друг път — достъпността на качествен камък, а в определени случаи повторната употреба можела да носи и символично значение.
Не е доказано, че всичките 336 колони в Цистерната са взети от разрушени езически храмове, както често се разказва в популярните описания. Значителна част от архитектурните елементи вероятно са с по-стар произход, но точната история на всяка колона не е известна.
Същевременно именно това разнообразие превръща Цистерната в своеобразен архив на Константинопол. Елементи от по-стария римски град са намерили ново място в едно голямо съоръжение от Юстиниановата епоха.
Най-интересните сред тях обаче не са колони.
Това са двете каменни Медузи.
Двете Медузи — лица от изгубения римски град
В северозападната част на Цистерната две колони се издигат върху големи каменни блокове с изсечени лица на Медуза.
Според древногръцката митология Медуза била една от трите Горгони — чудовищни същества, чийто образ се свързвал със способността да вкаменяват онези, които ги погледнат. Тя била победена от героя Персей, а изображението на отсечената ѝ глава впоследствие се превърнало в широко разпространен мотив в античното изкуство.
В римския свят подобни изображения можели да изпълняват декоративна, символична или защитна функция. Използвали се в различни архитектурни и художествени контексти.
Двете Медузи в Цистерната принадлежат към по-старата римска художествена традиция. Те не са изработени първоначално като обикновени основи за колони. Някога вероятно са били част от значително по-представителна архитектурна композиция.
Днес обаче едната е поставена с лицето надолу, а другата лежи настрани. Над тях се издигат колони, които поддържат сводовете на водохранилището.
Тук възниква същественият исторически въпрос: от кой римски паметник са били взети тези две каменни изображения?
Изгубеният паметник на Медузите
Въпреки многобройните изследвания точният произход на Медузите остава неизвестен.
Съществува хипотеза, че блоковете може да са дошли от района на древния Форум на Константин, в близост до днешния Çemberlitaş. Основание за нея са сходствата с други изображения на Медуза, свързани с археологически находки от Константинопол.
Тази възможност се споменава и в материалите на Истанбулската община, но засега няма доказателство, което да установява конкретната сграда.
Особено интересен принос към изследването дават италианските учени Джорджо Вердиани, Иления Ричи и Андреа Паскуали. Чрез фотограметрия и триизмерно моделиране те проучват формите на скулптурните блокове и възможния им първоначален архитектурен контекст.
Сред разглежданите хипотези са принадлежността им към монументална храмова архитектура, включително дорийски храм на Атина, или към представителна римска арка, свързана с Константин.
Тези реконструкции са научни предположения, а не окончателни заключения.
Засега не знаем дали двете лица някога са украсявали храм, обществена сграда, арка или друг монумент. Не знаем и при какви обстоятелства паметникът е бил разглобен, разрушен или изоставен.
Известно е само, че в определен момент от историята два от неговите каменни елементи са намерили нова функция под земята.
Защо едната Медуза е обърната надолу?
Тъкмо необичайната ориентация на двете изображения е породила най-много легенди.
Според едно популярно обяснение строителите умишлено обърнали лицата, за да обезсилят митичния поглед на Медуза. Друга интерпретация вижда в това символ на победата на християнството над древните езически вярвания.
Съществува и предположението, че изображенията са били използвани заради приписваната на Горгоната защитна сила — така наречената апотропейна функция.
Подобни идеи не са лишени от исторически контекст. В античната култура лицето на Горгоната действително се използвало като защитен символ, а повторната употреба на езически изображения в християнския свят понякога придобивала нов смисъл.
Но конкретно за двете Медузи в Цистерната не разполагаме със съвременно на строителството писмено свидетелство, което да обяснява защо са поставени по този начин.
Възможно е причината да е била много по-практична. Строителите се нуждаели от здрави каменни блокове с подходящи размери, върху които да стъпят колоните. При подобна задача ориентацията на старите изображения може просто да не е имала значение.
Не бива обаче и тази конструктивна интерпретация да се превръща в категорично твърдение.
Археологията засега не позволява да се установи със сигурност дали положението на Медузите е било избрано по символични, инженерни или едновременно по няколко причини.
Въстанието „Ника“ и едно възможно обяснение
През 532 г. Константинопол преживява едно от най-тежките сътресения в своята история — въстанието „Ника“. Големи части от централните градски пространства са опустошени, а редица важни постройки са повредени или унищожени.
След потушаването на въстанието Юстиниан предприема мащабно възстановяване на столицата. Именно в тази епоха се издига и новата „Света София“.
Възможно ли е някои от колоните и скулптурните блокове на Цистерната да са дошли от сградите, пострадали при тези разрушения?
Археологът Люк Лаван разглежда подобна възможност в изследванията си върху късноантичната градска архитектура. Според предложената реконструкция част от повторно използваните елементи в Цистерната може да произхождат от общ контекст на разрушаване и последващо преизползване на материали в района между форумите на Теодосий и Константин.
Това е привлекателна хипотеза, защото свързва няколко исторически обстоятелства — разрушенията, мащабното възстановяване на града и употребата на по-стари архитектурни елементи.
Но пряко доказателство, че именно двете Медузи са попаднали в Цистерната вследствие на въстанието „Ника“, засега няма.
Под османския град — водата, рибите и забравените колони
След завладяването на Константинопол през 1453 г. водохранилището продължава известно време да изпълнява своето предназначение. Постепенно обаче развитието на други водоснабдителни решения променя ролята му.
Особено любопитни сведения за състоянието на Цистерната през XVI век оставя френският учен и топограф Пиер Жил, известен и с латинизираното си име Петрус Гилиус.
Докато проучвал древностите на Константинопол, той се натъкнал на разкази за местни жители, които черпели вода през отвори под къщите си. Някои дори ловели риба във водата под домовете си.
За жителите на квартала това не било непременно голямо историческо откритие. Те просто използвали водата, която се намирала под тях.
Но за европейския изследовател съществуването на толкова огромно подземно пространство било забележително свидетелство за мащабите на древния град.
През следващите столетия Цистерната преминала през периоди на ремонт, занемаряване и преоткриване. Големите почистващи и реставрационни работи през 1985–1987 г. разкрили отново двете Медузи, а през 1987 г. съоръжението било отворено за посетители като музей.
След нова мащабна реставрация през 2022 г. подземното пространство получило съвременно музейно осветление и инфраструктура за посещения.
Един град, съхранен под земята
Днес Цистерната на базиликата е сред най-разпознаваемите паметници на византийското инженерство. Но нейното значение далеч надхвърля необикновената гледка на стотици колони, издигащи се сред водата.
Това съоръжение показва как е функционирала една велика столица. То разказва за необходимостта от постоянни водни запаси, за практическите знания на строителите и за умението им да използват материалите, с които разполагат.
Същевременно Цистерната съхранява части от още по-древния Константинопол. В нейните колони и каменни блокове могат да бъдат открити следи от постройки, които отдавна са изчезнали от повърхността на града.
Двете Медузи са най-впечатляващият пример за това необикновено съхранение на миналото.
Някога те вероятно са били част от монумент, който е имал собствено предназначение, художествена програма и място в градския пейзаж. Днес не знаем името му, не можем да възстановим със сигурност неговия облик и не познаваме обстоятелствата, при които каменните изображения са били преместени.
Но самите те са оцелели.
Останали са под земята, вградени в конструкция, създадена не за прослава на древните богове, а за съхраняване на вода.
И може би именно в това се крие най-интересната загадка на Цистерната на базиликата. Не в легендите за магическата сила на Медуза, а във факта, че един изгубен паметник на римския Константинопол продължава да присъства сред нас чрез два каменни образа.
Близо петнадесет столетия след изграждането на водохранилището те все още стоят под колоните. А някъде в изгубената история на града остава отговорът на въпроса откъде са дошли.
Често задавани въпроси
Кога е построена Цистерната на базиликата?
Монументалното подземно водохранилище е изградено през VI век, при управлението на византийския император Юстиниан I (527–565).
Колко колони има в Цистерната?
Цистерната има 336 колони, разположени в 12 реда по 28. Те поддържат система от тухлени арки и сводове.
Откъде произхождат двете глави на Медуза?
Точният им произход не е установен. Предполага се, че са взети от по-стар римски монумент. Сред обсъжданите възможности са архитектурни паметници от района на Форума на Константин.
Защо Медузите са поставени настрани и с главата надолу?
Причината не е известна със сигурност. Съществуват символични и религиозни интерпретации, както и практически обяснения, свързани с използването на блоковете като основи за колоните.
За какво е използвана Цистерната на базиликата?
Тя е служела за съхраняване и разпределение на вода в Константинопол и е била част от обширната византийска водоснабдителна система.
Използвани исторически и научни източници
- Истанбулска община — Yerebatan Sarnıcı — официална историческа информация за съоръжението.
- Министерство на културата и туризма на Турция — Цистерни и акведукти.
- Прокопий Кесарийски — De Aedificiis, книга I.
- Verdiani, Ricci, Pasquali — A Petrified Petrifying Eyesight, научно изследване на Медузите.
- James Crow, Jonathan Bardill, Richard Bayliss — The Water Supply of Byzantine Constantinople, 2008.
- Luke Lavan — Public Space in the Late Antique City, 2021.
- Bente Kiilerich — Spolia in Byzantine Art and Architecture, 2021.
Продължете духовното си пътешествие
Цистерната на базиликата ни разкрива не само инженерното величие на древния Константинопол, но и удивителната приемственост между историческите епохи. Под улиците на съвременния град каменните колони продължават да свидетелстват за труда, знанията и творческия дух на поколенията, оставили своя отпечатък върху историята.
Ако тази статия ви е била интересна, продължете своето пътешествие из историята, културата и духовното наследство на човечеството чрез останалите публикации в Karmil.eu.
В Karmil.eu ще откриете богословски статии, жития на светци, православни проповеди, библейски и исторически изследвания, разкази за велики личности, научни открития и духовни размисли.
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“
При споделяне или цитиране на материала, моля, посочвайте автора, източника Karmil.eu и активна връзка към оригиналната публикация.
„Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.“ (Евр. 13:8)
