Законът MIND: защита на невронните данни и опасността от контрол над съзнанието

По статията работи о. Мирослав Николов

Въведение

През 2025 г. група сенатори от Демократическата партия в САЩ внесоха законопроект с името MIND Act (Managing Information on Neurodata of Individuals Act). Неговата цел е да регулира събирането и обработката на невронни данни – сигнали и вълни от мозъчната активност, които могат да разкрият мисли, емоции и модели на вземане на решения.

Новината за закона бе широко отразена, включително и от българската технологична медия Kaldata.

Защо този закон е важен?

Авторите подчертават, че без ясни правила невронните данни могат да бъдат използвани за:

• манипулация на съзнанието;
• натрапчива реклама и комерсиален натиск;
• предаване на информация на чужди правителства;
• финансови измами и дискриминация.

Лидерът на демократите в Сената, Чък Шумър, определи тези данни като „най-интимната категория информация“. Именно затова MIND Act се стреми да постави рамка и да гарантира прозрачност.

Сценарии на злоупотреба

Злоупотребата с невронни данни не е просто въпрос на реклама или комерсиален натиск. Тук говорим за възможността да бъде навлизано в най-интимната територия на човека – мислите и емоциите му. Това отваря врата за няколко плашещи сценария:

• Застрахователна дискриминация – ако анализ на мозъчни сигнали покаже повишен риск от депресия, деменция или тревожност, компаниите биха могли да повишат застрахователните премии или дори да отказват покритие. Това би поставило най-уязвимите хора в още по-тежко положение.
• Работна среда и трудова експлоатация – представете си работодател, който изисква от служителите си да носят устройства, следящи концентрацията, емоционалното състояние или реакциите им на стрес. Така работникът вече няма да бъде оценяван по плодовете на труда си, а по данни от мозъка си – което е сериозен удар върху личното достойнство.
• Политическа манипулация – изборните кампании могат да бъдат адаптирани не просто към социални групи, а към конкретни невронни реакции на отделни хора. Това означава, че свободният избор на избирателя може да бъде подменен, без той дори да осъзнава.
• Агресивно таргетиране на деца – децата са особено уязвими. Ако технологиите започнат да „разчитат“ емоциите им, рекламодателите ще могат да предлагат продукти в моментите, когато вниманието и желанията им са най-лесни за манипулация.

Тези сценарии показват, че залогът не е просто защита на личните данни, а самото бъдеще на човешката свобода и независимост.

Човекът и свободата

В основата на християнската антропология стои убеждението, че човекът е образ и подобие Божие. Това означава, че неговата ценност не се определя от икономически показатели или биологични данни, а от духовната му природа. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).

Свободата на волята е дар от Бога и затова тя не може да бъде „измервана“ или „търгувана“. Ако технологиите започнат да превръщат мисли и емоции в търговска стока, тогава самата личност ще бъде сведена до ресурс, до „невронна суровина“, която може да се използва и продава.

Историята показва, че всяко общество, което се е опитвало да подчини мислите на своите граждани – чрез идеологически контрол, доносничество или цензура – в крайна сметка е разрушавало свободата и достойнството на човека. Днес съществува риск това да се случи не чрез политически натиск, а чрез технологичен инструментариум, който изглежда „неутрален“ и дори „полезен“.

Ето защо отговорът не е само в законите, а в поддържането на ясното съзнание, че:

Истинската свобода е вътрешна – и тя трябва да бъде пазена дори в епоха на най-мощни технологии. В християнската традиция човекът е образ Божий – със свободна воля, разум и съвест. Ако мислите и емоциите бъдат превърнати в суровина, това е обезличаване и обезбожаване.

Мислите и съвестта принадлежат единствено на човека и Бога.

Никоя машина не може да бъде мярка за духовната стойност на личността.

Истинската защита идва не толкова от законите, а от осъзнаването, че душата и свободата не могат да бъдат предмет на пазар.

Контекст в САЩ и Европа

Няколко американски щата вече въведоха свои закони за невронни данни – Колорадо, Калифорния, Монтана и Кънектикът. MIND Act има за цел да създаде единна федерална рамка.

Тази тема рано или късно ще достигне и Европа, включително и България. Затова е нужно да се мисли не само за правна, но и за духовна защита на човека.

Духовният отговор

Църквата има мисия да свидетелства за неприкосновеността на вътрешния живот:

• Мислите и чувствата не могат да бъдат превърнати в данни за продажба.
• Достойнството на човека не се измерва по мозъчни вълни.
• Само съвестта пред Бога е мерило за нашите решения, а не машината.

Заключение

MIND Act е стъпка към регулация на нова, непозната досега област. Но остава въпросът: дали законът защитава свободата или легитимира нови начини за контрол?

Истинската защита е в ясно съзнание, че човекът е повече от данни – той е личност, която не може да бъде сведена до „невронна суровина“.

Свързани статии в karmil.eu

• Изкуствен интелект и свободна воля
• Балон или благословение? Изкуственият интелект и мярката на човешката съвест

Дата на публикуване: 26 септември 2025 г.