Алчността — древно човешко изкушение, което е преминало през вековете, днес среща своя нов облик в света на технологиите и особено в царството на изкуствения интелект (ИИ). Там, където машините нямат желания, но хората, които ги конструират и използват, влагат амбиции, се заражда силна несигурност: кой контролира алгоритмите — ние или страстите ни?
Произход и природа на ИИ
Изкуственият интелект, според стандартното определение, е система, която може да анализира данни и да предприема действия, оптимизиращи постигането на дадена цел. (Wikipedia) Но границите му са определени от човешката програма — от данните, от целевите функции, от логиката, която му се зададе. ИИ не създава ценности, той ги обслужва.
Алчността като „движителна сила“
Когато алгоритмите са настроени да максимизират приходи, кликове, ангажираност, тоест — печалба, се поставя въпросът за алчността. Някои изследвания показват, че съветите, генерирани от ИИ, могат да корумпират човешките решения, дори когато потребителят знае, че източникът е машина. (arXiv) Това означава, че ИИ може да се превърне в инструмент на алчността — не сам по себе си, но чрез онези, които го използват нездравословно.
Етика, морал и машинен избор
Може ли машината да бъде морална? Проектът Delphi демонстрира опити да се придадат етични сензори на ИИ, но те са далеч от безупречни — склонни на предубеждения и непоследователности. (arXiv) Основен проблем е т. нар. Interpretation Problem (проблемът на интерпретацията): някое правило, зададено на ИИ, може да бъде тълкувано по начини, които разработчикът не е предвидил. (arXiv) Така машината може да извърши „морално действие“, което е формално изпълнено, но по дух — против моралната същност.
Опасности от неконтролирано развитие
Една от най-обсъжданите теми е проблемът на контрола над ИИ — как да създадем интелигентна система, която да бъде полезна и безопасна, а не заплаха за човешките ценности? (Wikipedia (RU)) Философът Ник Бостром предупреждава, че когато ИИ надмине човека, той може да стреми да максимизира ресурси, самосъхранение и контрол — дори ако това вреди на човешките същества.
Пределите на съвместимостта с човека
Макар да е технически възможно да се разработят системи с висока интелигентност, те винаги ще взаимодействат с човешкия свят — свят, наситен с каузи, ценности и морални избори. Алгоритмите трябва да останат подконтролни на личната съвест, да бъдат прозрачни и подчинени на етични рамки, които не могат да се автоматизират напълно.
Заключение
Алчността не е просто икономически феномен — тя е духовно изкушение. Когато я внедрим в интелектуални системи без духовна граница, рискуваме да превърнем ИИ в нов идол, лишен от милост и съпричастие. Нека този шум от алгоритми не засенчи тихия глас на съвестта.
По статията работи иерей Мирослав Николов.