Климатичните промени и изчерпващият се въглероден бюджет: защо COP30 е повратен момент

Десет години след Парижкото споразумение светът се събира в Белем за COP30, а числата показват, че времето за колебание е почти изчерпано.

Десет години след Париж: трезва равносметка

Десет години след подписването на Парижкото споразумение светът се събира в Белем, където се провежда COP30. Това трябваше да бъде момент на равносметка и потвърждение, че човечеството върви по правилния път. Вместо това конференцията започва с тревожния извод, че глобалните усилия закъсняват драматично, а целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий вече изглежда почти недостижима.

2,6 процента срещу необходимите 43 процента

Основният факт, който стои зад тази констатация, е ясен и трудно може да бъде омекотен. Според актуалните оценки глобалните емисии ще намалеят само с около 2,6 процента до 2030 година спрямо нивата от 2019 година. За да останем в рамките на целта от 1,5 градуса, намалението трябва да бъде приблизително 43 процента. Разликата е огромна. Ако гледаме честно на числата, светът се движи защитно казано около седемнадесет пъти по-бавно от необходимото темпо.

Това не е просто статистика. Това е измерване на риска, който поемаме върху себе си и върху поколенията след нас. Колкото по-малко намаляваме емисиите сега, толкова по-рязко и болезнено ще трябва да действаме в бъдеще, ако изобщо остане възможност за корекция.

Глобалният въглероден бюджет е на ръба

Последният доклад на Глобалния въглероден бюджет за 2025 година описва още по-тревожна картина. Въглеродният бюджет, който ни дава разумен шанс да ограничим затоплянето до критичната граница от 1,5 градуса, е почти изчерпан. Ако сегашните темпове на емисии се запазят, човечеството разполага с по-малко от половин десетилетие, преди този бюджет да бъде напълно изчерпан.

Това превръща COP30 не просто в поредната конференция под егидата на ООН, а в последен прозорец, през който можем да променим посоката. Белем не е само географска точка на картата, а символ на една граница. От едната страна е познатият модел на развитие, опиращ се на изкопаеми горива и краткосрочни интереси. От другата страна стои по-трудният, но неизбежен път на дълбока трансформация.

Постепенен преход към чиста енергия, но твърде бавен

В света има реален напредък. Възобновяемата енергия расте с добри темпове, инвестициите в чисти технологии се увеличават, а някои държави правят сериозни стъпки към декарбонизация на индустрията и транспорта. Появяват се и нови решения за съхранение на енергия, за водородни технологии и за по-висока енергийна ефективност.

Но този напредък не променя общата картина. Глобалното търсене на енергия продължава да расте, а изкопаемите горива запазват основната си роля в икономиката. В много региони въглищните централи и газовите мощности все още са гръбнак на енергийната система. Намаляването на емисиите на метан също върви бавно, въпреки че този газ има несравнимо по-голямо краткосрочно влияние върху климата от въглеродния диоксид.

На всичко това се добавя и фактът, че преходът към чиста енергия е силно неравномерен. Богатите държави и някои големи икономики успяват да привличат огромни инвестиции, докато голяма част от света остава на практика извън енергийния преход. Така се създава опасно разделение между тези, които могат да си позволят промяната, и тези, които само понасят последствията от нея.

Финансова пропаст и натиск върху природните поглъщатели

Липсата на стабилно и предвидимо финансиране за държавите, които са най-уязвими към климатичните рискове, е един от най-сериозните проблеми, които изплуват и на COP30. Обещаните средства често остават на ниво декларации или трудно стигат до конкретни проекти. В резултат милиони хора живеят в райони с високо климатично напрежение, без реални възможности за адаптация.

Едновременно с това природните поглъщатели на въглерод – гори, влажни зони и океани – са подложени на безпрецедентен натиск. Амазония, символичното място на COP30, губи огромни площи всяка година заради обезлесяване, пожари и нерегулирано земеползване. Когато тази гигантска екосистема отслабва, светът губи един от най-важните си естествени щитове срещу климатичните промени.

Какво настояват анализаторите

На този фон посланията на анализаторите са настойчиви и ясни. Необходима е реална промяна, а не козметични корекции. Обикновено те подчертават три основни направления.

Първо, трябва ускорен енергиен преход – масирано преминаване към възобновяеми източници, електрификация и енергийна ефективност. Това означава не само нови мощности, но и сериозни инвестиции в мрежи, съхранение и модернизация на индустрията.

Второ, необходимо е справедливо финансиране. Богатите държави, които исторически носят основната отговорност за натрупаните емисии, трябва да осигурят далеч по-голяма подкрепа за адаптация и декарбонизация в най-уязвимите региони. Без солидарност климатичната криза ще се превърне и в дълбока социална и геополитическа криза.

Трето, трябва защита на природните системи – не само като романтична идея за запазване на дивата природа, а като конкретна мярка за сигурност. Горите, влажните зони и океаните са живи съюзници в борбата с климатичните промени. Ако ги унищожаваме, сами подкопаваме шансовете си да овладеем кризата.

COP30 като граница между два пътя

Парижкото споразумение не е загубена кауза. То остава важна рамка, която задава посока, цели и механизми за действие. Но пътят към неговото изпълнение става все по-тесен. Колкото повече отлагаме дълбоките промени, толкова по-резки и болезнени ще бъдат те в бъдеще.

COP30 в Белем ни показва, че времето за колебание е на практика изчерпано. Решенията, които ще бъдат взети през това десетилетие, ще определят не само климата, но и начина на живот на бъдещите поколения. В този смисъл въпросът не е дали промяната ще се случи, а дали ще я направим по разумен и справедлив начин, или ще я преживеем като поредица от кризи.

Когато говорим за климатичната криза, всъщност говорим за отговорност. Отговорност към хората, които живеят сега, към тези, които ще дойдат след нас, и към самото творение, което сме призвани да пазим. В този смисъл изчерпващият се въглероден бюджет е не само научен показател, а морално напомняне, че не можем да живеем без граници.

Публикувано на 15 ноември 2025 г.

Автор: о. Мирослав Николов

Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.