По материала работи о. М. Николов
В последните години по българските улици, училища и социални мрежи все по-често се появяват тикви, маски на демони, вампири и призраци. Децата се преобличат като „страшилища“, възрастните го наричат „забавление“, а търговците печелят. Но малцина си задават въпроса — какво всъщност празнуваме на Хелоуин и защо този обичай няма място в православното съзнание?
I. Произходът на Хелоуин: празник на духовете, не на светците
Хелоуин има древен произход. Първообразът му е келтският празник Samhain (Сауин), отбелязван на 31 октомври — денят, в който според вярванията „границата между света на живите и света на мъртвите се размива“. Хората палели огньове, носели маски, за да се „скрият“ от духовете, които бродели по земята. Това било езическо честване на мрака и смъртта, с жертвоприношения и магически ритуали.
По-късно, когато християнството се разпространява на Британските острови, Църквата поставя 1 ноември като Ден на всички светии – опит да преобрази стария езически празник. Но духът на Самхейн остава. С времето Хелоуин се запазва като смес от езическа символика и повърхностно християнско наименование („All Hallows’ Eve“ – навечерието на Вси Светии).
Днес обаче Хелоуин е изгубил и това външно християнско прикритие. В модерната му форма той е културен продукт, в който злият образ е превърнат в шега, а демоните – в маска за забавление. Това, което в миналото е било израз на страх от злите сили, днес се празнува с усмивка — но смисълът остава същият: игра с тъмнината.
II. Защо Хелоуин е духовно вреден
От гледна точка на православното християнство, всяка форма на обожествяване или подигравка с тъмното е нарушение на духовната трезвост.
- Подмяна на ценностите. Хелоуин учи децата, че страшното и грозното може да бъде „забавно“, а злото – безобидно. Маскирането като демони, вещици и чудовища изгражда привикване към уродливото и изтрива границата между добро и зло.
- Оскверняване на паметта за мъртвите. В православната вяра паметта за починалите е свещена и се изразява с молитва, милостиня и панихида. Хелоуин, напротив, осмива смъртта, превръща я в декорация – черепи, надгробни камъни, кръв, ужаси. Това е не само безвкусно, но и оскърбително за паметта на душите.
- Духовен отвор към нечистото. Не е случайно, че на Запад по време на Хелоуин нарастват окултните практики, гаданията, призоваването на духове, „весели“ спиритически игри. Зад „шегата“ стои реална духовна опасност – любопитството към демоничния свят, което Писанието строго забранява: „Да не се намери у тебе, който пита чародей или запитва мъртви, защото е мерзост пред Господа всеки, който върши това.“ (Втз. 18:10–12)
- Културна колонизация. Хелоуин е вносен обичай, който няма корен в българската култура. Той подменя нашите традиции – деня на народните будители, есенните християнски празници, обичаите, свързани със св. Димитър и архангел Михаил. Така чуждият празник изтласква родното, а народът ни губи чувството си за духовна идентичност.
III. Българският отговор: Денят на светлината, не на сенките
Община Елин Пелин даде ясен пример: когато една общност постави в центъра светлината, тъмнината отстъпва. С решение на местната власт беше забранено празнуването на Хелоуин в училищата, детските градини и читалищата, а вместо това се насърчава честването на Деня на народните будители чрез молитви, шествия и културни събития. Източник: fakti.bg – „Елин Пелин забрани празнуването на Хелоуин“.
Забраната на Хелоуин не е акт на нетърпимост, а акт на духовна самозащита. В деня, когато светът се маскира в ужаси, ние честваме Будителите — хората, които са пробудили духа на България, свещениците, учителите, книжовниците, които са посветили живота си на просвета и вяра.
Това е нашата алтернатива – светлина вместо сенки, слово вместо шум, молитва вместо маска. „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ (Йоан 1:5)
Заключение
Да се противопоставим на Хелоуин не означава да мразим чуждото, а да пазим своето. Не е въпрос на забрана, а на избор – дали ще възпитаваме децата си в страх и подигравка, или във вяра и благодарност. Православният човек няма нужда от „ден на ужасите“. Той има Пасха – ден на победата над смъртта.
Както свети Иларион Мъгленски изобличаваше богомилската тъмнина със словото си и със силата на истината, така и днес православните християни са призвани да издигнат факела на вярата срещу духовната подмяна. Светлината Христова не е само символ – тя е живо действие в света, което разпръсква мрака на невежеството и страха.
„И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ (Йоан 1:5)
Публикувано в karmil.eu · октомври 2025 г.
Забраната не е решение,защото провокира противене.
Необходимо е възпитание във вяра и любов още от рано в семейството.
Да, но точно това възпитание липсва. И когато то го няма всичко разрешено се приема с отворени обятия.
И в доказателство на тезата на Снежана : Масово празнуване на Хелоуин в Елин Пелин напук на кмета https://mobile.frognews.bg/article/322115/
А какво ще щажеш за изконите празници с кукери
https://balgarskaetnografia.com/praznici-i-obichai/kalendarni-praznici-i-obichai/kukeri-i-zimni-maskirania.html
Кукерските обичаи имат старинен народен произход и в тях днес е останала предимно фолклорна, а не религиозна стойност.
Православната Църква никога не е насърчавала подобни езически практики, но и не ги смесва с вярата. Те се търпят като част от културното наследство, когато са лишени от суеверие и не нарушават християнския дух.
Разликата с Хелоуин е съществена:
кукерските игри са местен обичай, преобразен през вековете и вплетен в нашата народна култура, докато Хелоуин е чужд култ, който насажда символика на мрак, страх и демонични образи.
Когато едно нещо се съхранява като традиция, но не води човека към грях – то може да бъде пречистено от времето и културата.
Но когато нещо открито възвеличава тъмното, макар и под формата на игра, то не може да бъде наречено безобидно.
Значи ако цар Борис беше приел католицизма нямашe да има проблем с хелуин, защото щеше да е част от културното наследство, така ли?
Въпросът е важен и заслужава сериозно отношение.
Да, някои етнографи търсят общи индоевропейски корени между кукерските игри и древните келтски обреди. Но това не означава, че днес двете неща имат еднакво духовно съдържание.
Когато Църквата среща езическите народи, тя не унищожава изцяло техните традиции, а ги преобразява – очиства от суеверие, дава им нов смисъл и ги вгражда в новия живот на вярата. Така например празникът на Рождество Христово заменя езическия култ към „непобедимото слънце“, а коледарските песни носят вече християнско благовестие, не езическо заклинание.
Същото се е случило и с кукерството.
През вековете то е изгубило своя религиозен смисъл и е останало като фолклорен спомен – обичай, в който хората се маскират не за да „общуват с духове“, а за да отпразнуват края на зимата и началото на плодородието.
Затова Църквата не го благославя като „празник“, но и не го воюва, когато е лишен от идейно суеверие.
Когато хората го възприемат като част от народното наследство – не като религия, а като театър на традицията – той не представлява духовна опасност.
Хелоуин обаче е съвсем различен случай.
Той не е стар обичай, пречистен от времето, а съвременна възстановка на древен култ – при това комерсиализирана и разпространена по целия свят.
Докато кукерите днес играят за здраве и плодородие, Хелоуин насърчава заиграване с мрака: демони, вампири, вещици, черепи, смърт.
Там, където вярата ни казва „Светлината свети в тъмнината“, този празник учи децата да се смеят на сенките.
И точно тук е проблемът – не в географията, а в богословието на символите.
Православието е религия на истинската светлина – не на страховете и маските.
Във всеки народ има обичаи с древен произход, но важно е: дали в тях днес присъства Христовият дух, или се възражда старото тъмно суеверие.
Едното може да бъде култура, другото – духовна отрова.
Така че не, въпросът не е дали цар Борис е щял да бъде католик или православен, нито дали даден празник е западен или източен.
Въпросът е дали в него има благодат или подмяна.
И Хелоуин, за съжаление, е изцяло построен върху символи, които омаловажават духовния страх Божи и издигат страха от сенките.
Ето превод на български език на частите относно келтските корени (
Сауин) и християнското влияние върху празника Хелоуин:
Келтски корени: Сауин
Древните келтски народи на Ирландия, Шотландия и остров Ман празнували фестивала Сауин (произнася се „САХ-уин“) на или около 1 ноември.
Светът на духовете: Сауин отбелязвал края на лятото и жътвата, както и началото на „по-тъмната половина“ на годината. Келтите вярвали, че в нощта преди новата година границата между света на живите и мъртвите се размива, което позволява на духовете да преминат.
Огнени клади и костюми: За да прогонят злите духове и за да се предпазят от това да бъдат разпознати, келтите палели огромни клади и носели костюми и маски, направени от животински кожи. Понякога оставяли храна и напитки навън, за да умилостивят духовете.
Ритуали на жътвата: Кладите се използвали и за пречистващи ритуали, а хората вземали жар от общите огньове, за да запалят отново собствените си огнища. Фестивалът бил и време за преброяване на запасите от храна за зимата, а много игри, свързани с жътвата, включващи ябълки и ядки, са възникнали през този период.
Християнско влияние
С разпространението на християнството, то включило и трансформирало много от езическите обичаи, свързани със Сауин.
Вси светии: През VIII и IX век Католическата църква преместила Деня на Вси светии (All Hallows’ Day) на 1 ноември, а Денят на Вси души го последвал на 2 ноември. Вечерта преди Деня на Вси светии, 31 октомври, станала All Hallows’ Eve, което по-късно се е превърнало в „Halloween“.
„Souling“: Християнските празници включвали традиция, известна като „souling“ в средновековна Великобритания и Ирландия. По-бедните хора обикаляли от врата на врата на All Hallows’ Eve и Деня на Вси души, предлагайки молитви за мъртвите в замяна на „духовни питки“ („soul cakes“). Този обичай се счита за предшественик на „trick-or-treating“.
Влияние върху образите: Християнският фокус върху светците и починалите подсилил асоциацията с духовете и отвъдното. В някои райони хората се обличали като светци или ангели на Деня на Вси души. С течение на времето тези обреди се смесили с остатъците от езически ритуали.
Май че кукерството произлиза от острова: „Древните келтски народи на Ирландия, Шотландия и остров Ман празнували фестивала Сауин (произнася се „САХ-уин“) на или около 1 ноември.
Светът на духовете: Сауин отбелязвал края на лятото и жътвата, както и началото на „по-тъмната половина“ на годината. Келтите вярвали, че в нощта преди новата година границата между света на живите и мъртвите се размива, което позволява на духовете да преминат. Огнени клади и костюми: За да прогонят злите духове и за да се предпазят от това да бъдат разпознати, келтите палели огромни клади и носели костюми и маски, направени от животински кожи.“