Въпросът е важен и заслужава сериозно отношение.
Да, някои етнографи търсят общи индоевропейски корени между кукерските игри и древните келтски обреди. Но това не означава, че днес двете неща имат еднакво духовно съдържание.

Когато Църквата среща езическите народи, тя не унищожава изцяло техните традиции, а ги преобразява – очиства от суеверие, дава им нов смисъл и ги вгражда в новия живот на вярата. Така например празникът на Рождество Христово заменя езическия култ към „непобедимото слънце“, а коледарските песни носят вече християнско благовестие, не езическо заклинание.

Същото се е случило и с кукерството.
През вековете то е изгубило своя религиозен смисъл и е останало като фолклорен спомен – обичай, в който хората се маскират не за да „общуват с духове“, а за да отпразнуват края на зимата и началото на плодородието.
Затова Църквата не го благославя като „празник“, но и не го воюва, когато е лишен от идейно суеверие.
Когато хората го възприемат като част от народното наследство – не като религия, а като театър на традицията – той не представлява духовна опасност.

Хелоуин обаче е съвсем различен случай.
Той не е стар обичай, пречистен от времето, а съвременна възстановка на древен култ – при това комерсиализирана и разпространена по целия свят.
Докато кукерите днес играят за здраве и плодородие, Хелоуин насърчава заиграване с мрака: демони, вампири, вещици, черепи, смърт.
Там, където вярата ни казва „Светлината свети в тъмнината“, този празник учи децата да се смеят на сенките.
И точно тук е проблемът – не в географията, а в богословието на символите.

Православието е религия на истинската светлина – не на страховете и маските.
Във всеки народ има обичаи с древен произход, но важно е: дали в тях днес присъства Христовият дух, или се възражда старото тъмно суеверие.
Едното може да бъде култура, другото – духовна отрова.

Така че не, въпросът не е дали цар Борис е щял да бъде католик или православен, нито дали даден празник е западен или източен.
Въпросът е дали в него има благодат или подмяна.
И Хелоуин, за съжаление, е изцяло построен върху символи, които омаловажават духовния страх Божи и издигат страха от сенките.

Древните келтски народи на Ирландия, Шотландия и остров Ман празнували фестивала Сауин (произнася се „САХ-уин“) на или около 1 ноември.
Светът на духовете: Сауин отбелязвал края на лятото и жътвата, както и началото на „по-тъмната половина“ на годината. Келтите вярвали, че в нощта преди новата година границата между света на живите и мъртвите се размива, което позволява на духовете да преминат.
Огнени клади и костюми: За да прогонят злите духове и за да се предпазят от това да бъдат разпознати, келтите палели огромни клади и носели костюми и маски, направени от животински кожи. Понякога оставяли храна и напитки навън, за да умилостивят духовете.
Ритуали на жътвата: Кладите се използвали и за пречистващи ритуали, а хората вземали жар от общите огньове, за да запалят отново собствените си огнища. Фестивалът бил и време за преброяване на запасите от храна за зимата, а много игри, свързани с жътвата, включващи ябълки и ядки, са възникнали през този период.

Християнско влияние

С разпространението на християнството, то включило и трансформирало много от езическите обичаи, свързани със Сауин.
Вси светии: През VIII и IX век Католическата църква преместила Деня на Вси светии (All Hallows’ Day) на 1 ноември, а Денят на Вси души го последвал на 2 ноември. Вечерта преди Деня на Вси светии, 31 октомври, станала All Hallows’ Eve, което по-късно се е превърнало в „Halloween“.
„Souling“: Християнските празници включвали традиция, известна като „souling“ в средновековна Великобритания и Ирландия. По-бедните хора обикаляли от врата на врата на All Hallows’ Eve и Деня на Вси души, предлагайки молитви за мъртвите в замяна на „духовни питки“ („soul cakes“). Този обичай се счита за предшественик на „trick-or-treating“.
Влияние върху образите: Християнският фокус върху светците и починалите подсилил асоциацията с духовете и отвъдното. В някои райони хората се обличали като светци или ангели на Деня на Вси души. С течение на времето тези обреди се смесили с остатъците от езически ритуали.

Значи ако цар Борис беше приел католицизма нямашe да има проблем с хелуин, защото щеше да е част от културното наследство, така ли?

Кукерските обичаи имат старинен народен произход и в тях днес е останала предимно фолклорна, а не религиозна стойност.
Православната Църква никога не е насърчавала подобни езически практики, но и не ги смесва с вярата. Те се търпят като част от културното наследство, когато са лишени от суеверие и не нарушават християнския дух.

Разликата с Хелоуин е съществена:
кукерските игри са местен обичай, преобразен през вековете и вплетен в нашата народна култура, докато Хелоуин е чужд култ, който насажда символика на мрак, страх и демонични образи.

Когато едно нещо се съхранява като традиция, но не води човека към грях – то може да бъде пречистено от времето и културата.
Но когато нещо открито възвеличава тъмното, макар и под формата на игра, то не може да бъде наречено безобидно.

Да, но точно това възпитание липсва. И когато то го няма всичко разрешено се приема с отворени обятия.