Автор: о. Мирослав Николов, Издателство „Кармил“
Въведение
Светът преживя неочаквано сътресение. На 5 ноември 2025 година големите борсови индекси отбелязаха най-рязкия си спад от началото на десетилетието. Пазарите се разклатиха именно там, където доскоро изглеждаха най-непоклатими – в технологичния сектор и особено около изкуствения интелект. Вярата в технологичната всемогъщност се оказа същевременно източник на уязвимост.
I. Икономическият мащаб на ИИ
Инвестициите в изкуствен интелект растат с безпрецедентна скорост. Само през първата половина на 2025 година в ИИ-стартиращи компании са вложени над 44 милиарда долара, а общите капиталови разходи на големите корпорации надхвърлят 200 милиарда. Финансови институции предупреждават, че подобна концентрация на капитал може да доведе до свръхзависимост на цели икономики от една единствена технологична посока.
„Количеството пари, които се насочват към изкуствения интелект, поражда страхове от нов финансов балон. Ако това е наистина безпрецедентно, не знаем къде ще приключи.“— Световен икономически форум, октомври 2025 г.
Президентът на форума Бьорге Бренде беше още по-категоричен:
„Може би сме свидетели на три потенциални балона: криптовалути, изкуствен интелект и световния дълг.“— Reuters, 5 ноември 2025 г.
II. Балон или устойчив растеж?
Мненията са поляризирани. Според проучване на Bank of America 54 процента от инвеститорите вече смятат, че акциите на ИИ-компаниите са „в балон“. Други обаче са по-умерени.
„Нивата на инвестиции в изкуствен интелект изглеждат устойчиви, но крайните печеливши остават неясни.“— Goldman Sachs, превод от Reuters
Главният икономист на Deutsche Bank посочи, че засега ИИ харчовете поддържат икономиката на САЩ „над водата“:
„Без тези капиталови разходи икономиката вече щеше да е в рецесия. Но ако доходността спадне, а технологията не оправдае очакванията, компаниите ще се окажат с дългове, които не могат да понесат.“— Tech AI Pulse, септември 2025 г.
III. Сривът на борсите и технологичната преоценка
След дълги месеци на възход, пазарите се спънаха. Анализ на Financial Times цитира управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева:
„Рискът от рязка пазарна корекция се увеличава. Днешните оценки вече се доближават до нивата от епохата на интернет-бума.“— Financial Times, ноември 2025 г.
Изразът „ИИ-еуфория“ вече се използва не само в журналистиката, но и в академичните анализи – като описание на феномена, при който очакванията изпреварват реалността. Какво се случва, когато изкуственият интелект загуби лице?
IV. Последствия за глобалната икономика
- Производителите на хардуер (особено в Азия) ще останат с натрупани запаси от чипове и оборудване.
- Кредитните институции ще поемат загуби от проекти, оценявани на основата на прекалено оптимистични прогнози.
- Енергийният сектор може да се окаже под натиск, тъй като центровете за данни консумират все повече електроенергия.
- Пазарът на труда ще се пренареди – десетки професии, свързани с анализ, превод и обслужване, са заплашени от автоматизация.
„В някои големи градове вече се оформя нов ‘ръждив пояс’ – цели офиси и отдели, които могат лесно да бъдат заменени от ИИ.“— Бьорге Бренде, Световен икономически форум
V. Български контекст
И макар всичко това да звучи далечно, отражението му ще стигне и до нас. Българският капиталов пазар вече усеща влиянието на глобалните колебания. Индексът SOFIX спадна с над 3% в дните след срива, а технологичните дружества с чуждестранни участия отчетоха забавяне на поръчките.
От друга страна, местни компании, които използват ИИ в реалния сектор – медицински анализи, логистика, маркетинг – продължават да се развиват стабилно. Това показва, че реалната стойност остава в приложенията, а не в спекулациите.
VI. Етика, разум и пазар
Най-дълбокият въпрос не е икономически, а морален: кога търсенето на напредък се превръща в алчност? Както каза Джеф Безос в интервю за Reuters:
„Когато хората се увличат, както днес с изкуствения интелект, всяка идея получава финансиране… и инвеститорите трудно различават добрите от лошите.“— Джеф Безос, превод от Reuters, октомври 2025 г.
Историята учи, че всяка технологична революция поражда и духовно изпитание. Изкуственият интелект може да ускори икономиката, но не може да замести човешката съвест. „Душата в епохата на алгоритъма“ ни напомня, че границата между разум и съвест не бива да се губи.
Заключение
Сривът на 5 ноември беше предупредителен звън. Той показа, че границата между иновация и илюзия е тънка. ИИ ще остане с нас – като инструмент, но не и като спасител. Най-големият риск не е, че изкуственият разум ще надмине човека, а че човекът ще престане да бъде разумен в своите решения.
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.
Публикувано на 6 ноември 2025 г.