Когато земята говори, съвестта трябва да чуе
В дните, когато земята се тресе и небето се помрачава, когато водите и огънят изпитват нашата сила, мнозина питат: „Защо, Господи?“ Този въпрос е стар като човека. Но в него се крие не отчаяние, а търсене на смисъл.
Сливенският митрополит Арсений, в свое интервю за в. „Телеграф“, казва думи, които докосват сърцето:
„Бедствията са санкция от Бога – или молитвите ни са слаби, или греховете ни са много. Но е крайно време да ги поправим.“
Източник: Telegraph.bg
Тези думи не носят страх, а покана. Бог не наказва, както човек наказва, а лекува чрез допущение. Когато земята стене, това не е гняв, а зов – съвестта на творението, която свидетелства, че сме се отдалечили от Извора на живота.
Покаянието като отговор на Божия зов
Покаянието не е унижение, а изцеление. Свети Йоан Лествичник казва: „Покаянието е дъщеря на надеждата и отричане от отчаянието.“
В статията „Как да живеем християнски в модерния свят“ вече напомняхме, че вярата не бяга от страданието, а го преобразява. Същият дух носят и думите на митрополит Арсений – че бедствието не е проклятие, а огледало на нашата молитва.
Свети Василий Велики учи, че Бог „не отмъщава, но допуска скръб, за да ни върне към Себе Си“. Когато човек страда, душата му става по-чувствителна – и в тази чувствителност може да се роди молитвата, която спасява и света.
Слабите молитви и големите грехове
Митрополит Арсений казва, че може би бедствията идват, защото „молитвите ни са слаби, а греховете – много“. Свети Йоан Златоуст пише: „Не бедствията ни погубват, а безразличието ни към тях.“
Когато човек се моли без сърце, молитвата му е като празен глас, който не достига до небето. Но когато плаче с вяра, тогава и небето се смилява.
Нашето време страда не толкова от липса на блага, колкото от липса на благодарност. Ние строим, но забравяме да благословим; искаме помощ, но не принасяме благодарение. А без благодарение няма истинска молитва, нито покаяние.
Божието допущение и човешката отговорност
Бог допуска бедствията не за да ни погуби, а да ни пробуди. Свети Исак Сирин казва: „Когато Бог иска да излекува, Той не винаги дава утеха, а допуска скръб, за да очисти душата.“ И още: „Който не познава страданието, не познава милостта.“
Божието допущение има своя дълбок педагогически смисъл. Човек, който преживее болка и я приеме със смирение, става способен да се моли истински. А когато мнозина започнат да се молят така – тогава народът се обновява.
Митрополит Арсений не говори само за природни бедствия, а за духовните земетресения, които рушат нашата съвест. Когато лъжата, безразличието и разделението станат норма, тогава Бог допуска земята да ни напомни, че Той е още тук, че Неговата воля е последната дума.
Молитвата, която възстановява земята
Няма молитва, която да е напразна, ако идва от сърце. Св. Серафим Саровски казва: „Придобий дух мирен, и хиляди около теб ще се спасят.“ Когато човек се смири, дори природата се успокоява около него. И обратното – когато човешката гордост се издигне, земята сякаш трепери под краката ни.
Затова Владиката казва, че е „време да поправим молитвите си“. Да се молим не само в беда, а и в радост. Да помним, че молитвата не е защита от бедствие, а път към Бога. А когато Бог е в сърцето, нито буря, нито земетръс могат да го разрушат.
Да събудим вярата си преди да се събуди земята
Днешният свят се е научил да предвижда бурите, но не и да предвижда духовните последици от безверието. Вярата не премахва бедствията, но ги превръща в извор на надежда. И както казва свети Григорий Богослов: „Не е страшно да паднеш, а да не поискаш да станеш.“
Да не чакаме следващото бедствие, за да се върнем към молитвата. Нека всеки ден да е ден на покаяние и благодарност, за да не бъде земята наш учител, а свидетел на нашето възраждане.
Източници: интервю на Сливенския митрополит Арсений за в. „Телеграф“ (Telegraph.bg, октомври 2025 г.); karmil.eu – „Как да живеем християнски в модерния свят“; св. Йоан Лествичник, св. Василий Велики, св. Исак Сирин, св. Йоан Златоуст, св. Серафим Саровски, св. Григорий Богослов.
По статията работи: о. М. Николов