Евангелието за Неделята на светите Праотци ни разказва притчата за човека, който устроил голяма вечеря и поканил мнозина (Лука 14:16–24). Царска трапеза, богато приготвена, отворени врати, светлина и радост – а гостите отказват да влязат. Всеки има своето „важно“ оправдание: нива, волове, семейни грижи. Така пред отворените двери остава празно място, а Господарят на трапезата се натъжава заради човешкото нехайство.
Църквата поставя тази притча точно преди Рождество Христово, за да ни напомни, че идването на Спасителя е покана към трапезата на Божия живот. Чрез светите праотци – от Авел и Енох, през Авраам, Исаак и Яков, до праведниците на Стария Завет – Бог е приготвял тази трапеза във времето. А днес тя е пред всеки от нас.
I. Царят, Който кани, а не насилва
В притчата Господ не заповядва със сила, а кани. Това е стилът на Бога. Той е Цар, но Цар на любовта. Приготвя вечеря, мисли за радостта на гостите, не за себе си. Приготвя хляб и вино, приготвя място за всеки. Така и в Църквата – всяка Литургия е Царска трапеза, на която Христос сам се дава за храна и питие на вечния живот.
Но същият този Цар не отменя свободата ни. Не затваря вратите след поканените, не ни принуждава да оставим нивите и делата си. Той търпеливо чака отговор. Неговата власт не е власт на страх, а на свободна любов. Затова и най-тежкото не е да бъдеш беден и слаб, а да останеш безразличен към такава покана.
II. Оправданията на поканените – огледало на нашето време
Никой от поканените не казва, че е против домакина. Никой не заявява, че мрази своя благодетел. Всички просто имат „по-важна работа“. Единият е купил нива, другият – волове, третият се е оженил. Всичко това на пръв поглед са нормални, добри, дори нужни неща. Но в момента, когато те застанат пред лицето на Бога, се разкрива истината: ако тези неща са ни попречили да отговорим на Неговата покана, те са станали идоли.
Днес нашите оправдания звучат по друг начин: „Уморен съм“, „Нямам време за молитва“, „В неделя трябва да свърша толкова работа“, „Ще се изповядам, когато се оправят нещата“. Но духът е същият. Нивите са заменени от офис, телефон и екран; воловете – от проекти и кредити; семейните грижи често се превръщат в удобно прикритие за вътрешна охладнялост. Поканата стои, а отговорът се отлага.
III. Бедните, хромите и слепите – неочакваните гости на Царя
Когато първите поканени отказват, Господарят изпраща слугата си „скоро да изведе бедните, недъгавите, хромите и слепите“. На Царската трапеза влизат онези, които нямат с какво да се похвалят, нямат какво да защитават, нямат „важни“ дела. Единственото им богатство е надеждата, че някой ще ги приеме.
Така Бог показва, че в Неговото Царство първо място имат не успелите, а смирените. Онези, които не казват: „Заслужавам“, а: „Господи, помилвай!“. Не случайно Православната Църква ни напомня за светите праотци точно тук – те не са били безгрешни, но са се доверили на Бога, оставили са дом и родина, тръгнали са по пътя на вярата, без да знаят накъде ги води.
IV. Неделя на светите Праотци – път от обещанието към изпълнението
От Авраам, който оставя Ура Халдейски, до пророк Даниил сред лъвовете – всички праотци са живи свидетелства, че Божието обещание не се забравя. Те са чакали Христос като бъдещ Месия. Ние живеем след изпълнението на обещанието – Бог вече е станал човек, роден във Витлеем, разпнат и възкръснал за нашето спасение. Но въпреки това рискът да пропуснем трапезата остава същият.
Неделята на светите Праотци е духовен мост между Стария и Новия Завет, между очакването и изпълнението. Църквата ни поставя на този мост и ни пита: ще вървим ли с праотците към Христос или ще останем при „нивите“ и „воловете“ си?
V. Какво означава днес да приемем поканата
Да приемем поканата на Царя днес означава преди всичко да вземем сериозно своята неделя. Денят Господен не е просто свободно време, а време за среща. Когато човек постави Литургията в центъра на неделния си ден, всичко останало се нарежда около нея. Когато тя бъде изместена от пазаруване, пътуване или безкрайно сърфиране, тогава и животът ни постепенно губи посоката си.
Да приемем поканата означава още да открием „малката трапеза“ у дома – общата молитва, благословената семейна трапеза, споделеното време без телефони и екрани. Там, където се чете Евангелие, където децата виждат родителите си да се кръстят и да благодарят, домът вече става малък преддверие на Царството.
И накрая, да приемем поканата означава да се научим да казваме „не“ на своите оправдания. Да си признаем честно пред Бога: „Господи, досега често съм те оставял на второ място. Днес искам да се върна. Помогни ми да дойда на Твоята трапеза с покаяние и благодарност“.
VI. „Да се изпълни домът Ми“ – надеждата на Царя
В края на притчата Господарят казва: „За да се изпълни домът Ми“. Това е утешителното. Бог не се примирява с празната трапеза. Той продължава да кани, да търси, да изпраща слугите Си по „пътищата и плетищата“. Докато има човек, който още се лута, има надежда за нова покана.
Нека тази Неделя на светите Праотци бъде за нас не просто още една дата в календара, а момент, в който ясно да чуем гласа на Царя: „Всичко е готово. Ела на трапезата Ми“. Ако Му отговорим с доверие, ще открием, че мястото, приготвено за нас, никой друг не може да заеме.
Полезни връзки и допълнително четиво
- Неделя на светите Праотци – календар на Българската православна църква
- Свети Николай Мирликийски – чудотворецът, който не забравя бедните
- Зачатието на света Анна – когато сълзите се превръщат в молитва
- Свети Спиридон Тримитунтски – овчарят, който запази сърцето си чисто
- „Компромисът на Йосафат“ – една грешка, която променя поколенията
Публикувано: 10.12.2025 г.
Автор иерей Мирослав Николов.
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.