Публикувано: 4 януари 2026 г. | Литургично: Неделя преди Богоявление (Просвещение)
Неделята преди Богоявление е подготвителен ден, в който Църквата ни призовава към трезвост, покаяние и вътрешно внимание пред великия празник Кръщение Господне. В евангелското четиво (Марк 1:1–8) чуваме гласа на Предтечата, който не ласкае, а буди сърцето. В следващите редове ще разгледаме смисъла на тази неделя, посланието на евангелието и как practically да я преживеем духовно.
Съвременно тълкуване на евангелското четиво (Марк 1:1–8)
Гласът, който предхожда Бога
Евангелието за Неделята преди Богоявление започва необичайно лаконично и категорично: „Начало на благовестието на Иисуса Христа, Сина Божи.“
Това „начало“ не е литературен похват. То е граница между два свята. До този момент Бог говори чрез обещания, образи и предобрази. Оттук нататък Той влиза лично в историята на човека. Не като идея, не като морално учение, а като живо Лице.
Свети Йоан Златоуст казва, че Бог изпраща първо гласа, за да не се уплаши човекът от самото Слово. Така човешкото сърце се подготвя за среща, която иначе не би могло да понесе.
Но преди Словото да се яви, прозвучава глас.
Този глас не задържа вниманието върху себе си. Той не търси последователи, не изгражда система, не предлага утехи. Той подготвя слуха. Затова и мястото, където звучи, не е градът, не е храмът, не е центърът на религиозния живот, а пустинята.
Пустинята е място на оголване. Там човек остава без шум, без защити, без възможност да се скрие зад тълпата или зад собствената си роля. Там човек чува не това, което му е приятно, а това, което му е необходимо. Затова именно там се явява свети Йоан Кръстител – Предтечата.
Покаянието като промяна на посоката
Проповедта на Йоан е строга, но не жестока. Тя е безкомпромисна, но не безнадеждна. Той говори за покаяние не като за чувство на вина, а като за промяна на ума – метаноя. Промяна на начина, по който човек мисли за себе си, за Бога и за живота.
Според свети Василий Велики покаянието не е връщане към миналото, а обръщане към истинския път. То не е спомен за греха, а начало на изцелението.
Йоан не търси сълзи. Той търси яснота. Не търси страх. Търси истина.
Покаянието не е самоукор. То е освобождаване от илюзията, че можем да живеем без истина за себе си. То е изправяне на пътя, който сме изкривили – понякога съзнателно, понякога от невнимание, но винаги с последствия.
Затова и Йоан не украсява думите си. Той не утешава прибързано. Той подготвя човека за среща с Бога, а такава среща не може да стане без трезвост.
Смирението на Предтечата
Едни от най-силните думи в днешното евангелие са думите, с които Йоан говори за Христос: „Иде след мене по-силният от мене, Комуто не съм достоен, наведен, да развържа ремъка на обущата Му.“
Това не е театрална скромност и не е самоунижение. Това е духовна зрелост. Йоан ясно знае кой е – и още по-ясно знае кой не е. Той не е центърът. Той е границата. Последният пророк на Стария Завет и първият свидетел на Новия.
Истинското смирение не унищожава личността. То я освобождава от необходимостта да заема място, което не ѝ принадлежи. Йоан не се страхува да бъде „по-малък“, защото знае, че величието не е в заемането на центъра, а в служението.
Предтечата като граница между два завета
Свети Йоан Кръстител заема уникално място в историята на спасението. Той стои на границата между Стария и Новия Завет – последният пророк на очакването и първият свидетел на изпълнението. Свети Йоан Златоуст отбелязва, че Йоан е велик не защото извършва чудеса, а защото сочи към Чудото, Който идва. Неговото служение не е да задържи вниманието, а да го предаде нататък.
Блажени Теофилакт Охридски тълкува думите „глас на викащия в пустинята“ като свидетелство, че Йоан не е самото Слово, а неговият предвестник. Гласът е необходим, за да се чуе словото, но самият той не остава. Така и Йоан отстъпва, когато Христос се явява. Това отстъпване не е загуба, а изпълнение на мисията.
В този смисъл Йоан Кръстител е образ на истинското духовно служение – да подготвиш пътя, без да го присвояваш.
От водата към Духа
Йоан кръщава с вода – знак за начало, за очистване, за обръщане. Но той ясно посочва, че идва Някой, Който ще кръщава със Светия Дух.
Тук вече се открива хоризонтът на Богоявление. Не просто като празник, а като тайнствено откриване на Бога – Отец, Син и Свети Дух. Бог, Който не остава далечен, а влиза във водите, в историята, в човешкото битие.
Неделята преди Богоявление е праг. Тя ни учи, че не можем да видим Божията слава, ако не сме готови да чуем гласа, който ни зове към промяна.
Неделя на вътрешното внимание
Църквата мъдро поставя това евангелие точно преди празника. Преди тайнството – подготовка. Преди светлината – истина. Преди явяването – слух.
Тази неделя не изисква външни жестове. Тя изисква вътрешно внимание. Смелост да погледнем пътя си и да признаем къде е крив, къде е затрупан, къде е изоставен.
Свети Максим Изповедник учи, че Бог се открива не на онези, които Го търсят с очи, а на тези, които очистят сърцето си. Затова вътрешното внимание предхожда всяко богопознание.
Защото Бог не се явява там, където човек се преструва, а там, където е истинен.
В духа на тази неделя може да прочетете и нашия материал за вътрешната радост и трезвостта на сърцето: Свети Серафим Саровски.
Проповед за Неделя преди Богоявление
Гласът, който подготвя пътя към Бога
Братя и сестри,
В днешния неделен ден светата Църква ни поставя пред едно особено начало. Не начало на календарна година, не начало на празнични дни, а начало на благовестието. Евангелското четиво започва с кратки, но съдбоносни думи: „Начало на благовестието на Иисуса Христа, Сина Божи.“ С тези думи се открива нов етап в историята на спасението, в който Бог вече не говори само чрез образи, обещания и предобрази, а влиза лично в човешката история.
Пустинята като място на истината
Забележително е, че това начало не е съпроводено с чудо, с тържествена сцена или с множество хора. То започва с глас. И този глас не прозвучава в града, не в храма, не сред установения религиозен ред, а в пустинята. Пустинята е мястото, където човек остава насаме със себе си, без удобства, без защити и без възможност да се скрие зад тълпата или зад собствените си оправдания. Именно там се чува гласът на свети Йоан Кръстител.
Преди да се яви Христос, се явява Предтечата. Преди Словото – гласът. Това не е случайно. Светите отци ни учат, че човекът не би могъл да понесе веднага пълнотата на Божественото откровение, ако сърцето му не бъде подготвено. Затова Бог изпраща първо гласа – за да пробуди, да отрезви и да отвори слуха на човешката душа.
Покаянието като смелост и промяна
Проповедта на свети Йоан Кръстител е строга, но не жестока; безкомпромисна, но не безнадеждна. Той зове към покаяние, но не към отчаяние. Покаянието, за което говори Йоан, не е просто чувство на вина или кратък емоционален порив. То е дълбока промяна на ума и на посоката на живота. Покаянието е моментът, в който човек спира и осъзнава, че пътят, по който върви, е изкривен и се нуждае от изправяне.
Колко често в живота си свикваме с грешната посока, по която вървим. Свикваме с навици, с мисли, с отношения, които не са по Бога, но ни се струват удобни и познати. Покаянието изисква смелост – смелостта да признаем истината за себе си и да започнем промяната. Светите отци ни напомнят, че покаянието не унижава човека, а го възстановява. То не го смазва, а го връща към неговото истинско достойнство като образ Божий.
Смирението, което сочи към Христос
Особено поучителни са думите, с които свети Йоан говори за Христос: „Иде след мене по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.“ В тези думи няма фалшива скромност или самоунижение. В тях има духовна зрелост. Йоан ясно съзнава своето място и своята мисия. Той не се стреми да бъде център, не се бои да отстъпи, не се страхува да бъде по-малък. Неговото величие е именно в това смирение.
Истинското смирение не е слабост, а свобода – свобода от нуждата да се доказваме, да се сравняваме и да търсим признание. Свети Йоан Кръстител е пример за духовно служение, което не присвоява, а сочи; не задържа, а води към Христос. Той стои на границата между Стария и Новия Завет – последният пророк на очакването и първият свидетел на изпълнението.
Прагът към Богоявление
Йоан кръщава с вода – като знак за очистване и начало. Но той ясно посочва, че идва Този, Който ще кръщава със Светия Дух. Водата очиства външно, но Духът оживотворява вътрешно. Така днешната неделя ни поставя на прага между човешкото усилие и Божия дар, между подготовката и пълнотата.
Братя и сестри, днешното евангелие не е просто разказ за минало събитие. То е жив въпрос към всеки от нас. Готови ли сме да чуем гласа, който ни зове към промяна. Готови ли сме да признаем, че не всичко в нашия живот е изправено. Готови ли сме да направим място за Бога в сърцето си.
Светата Църква не ни плаши с този призив. Тя ни подготвя. Преди великия празник на Богоявление, преди да съзерцаваме Христос във водите на Йордан, тя иска Христос да влезе в нашия вътрешен живот. А това става само там, където има истина, смирение и готовност за промяна.
Нека използваме тези дни не за шум и разсейване, а за внимание и трезвост. Нека изправим пътя в себе си, за да може Господ, когато дойде, да намери място в нашето сърце. И тогава Богоявление няма да бъде просто празник, а жива среща с Бога.
Амин.
Често задавани въпроси (ЧЗВ)
Какво означава Неделята преди Богоявление?
Това е подготвителна неделя, в която Църквата ни призовава към покаяние и вътрешна трезвост преди празника на Богоявление.
Защо в тази неделя се чете евангелието за Йоан Кръстител?
Защото Йоан е Предтечата – гласът, който подготвя пътя за идването на Христос. Преди явяването на Бога идва призивът към промяна.
Какво означава покаянието според евангелието?
Покаянието не е самоукор, а промяна на ума и посоката на живота. То е връщане към истината за Бога и за самия човек.
Как да се подготвим духовно за Богоявление?
Чрез внимание към вътрешния живот, искрено покаяние, молитва и стремеж към истина, а не само чрез външни жестове.
Какво е посланието на тази неделя за съвременния човек?
Че без вътрешна промяна и най-великите празници остават външни. Бог се явява там, където човек е истинен.
Допълнителни четива по темата
- „Пътят към Бога. Неделя преди Богоявление“ – съвременно тълкуване (sveticarboris.net)
- Неделя преди Богоявление – статия на „Православна младеж“
- Слово за Неделя пред Просвещение (Богоявление) – храм „Св. Неделя“
- Слово в Неделя преди Богоявление – „Православна младеж“
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“