Неделя след Рождество Христово. Когато Светлината среща съпротивата на света

Бягството на Светото семейство в Египет и паметта за 20-те хиляди мъченици в Никомидия

Бягството на Светото семейство в Египет – свети Йосиф води Богородица и Богомладенеца по пътя на послушанието
Бягството на Светото семейство в Египет – тиха вярност и Божие водителство в дните след Рождество Христово.

Когато празникът продължи в изпитание

Радостта от Рождество Христово – тайната на Въплъщението още не е отзвучала. Ангелската песен още звучи в сърцата ни. Но Светата Църква мъдро и трезво ни извежда от пещерата на Витлеем и ни поставя пред първата сурова реалност: Христос се ражда в свят, който не Го приема.

Евангелието за Неделята след Рождество не говори за ясли и дарове, а за бягство. Не за поклонение, а за заплаха. Не за тишина, а за страх и сълзи. Това не е отстъпление от празника, а неговото дълбоко разкриване.

Бягството в Египет – пътят на послушанието

След оттеглянето на влъхвите Ангел Господен се явява насън на Йосиф и му заповядва да вземе Младенеца и майка Му и да бяга в Египет. Йосиф не спори. Не пита. Не търси обяснения. Евангелието казва просто: „Стана“.

Това е образът на мълчаливото послушание. Не на страх, а на доверие. Бог не премахва опасността чудодейно, но води Своите през нея. Светото семейство не е пощадено от изпитание, но е запазено във вяра. И тук естествено прозира и почитта към Пресветата Богородица в дните след Рождество, за която писахме в статията Събор на Пресвета Богородица – лицата около Рождеството.

Така още в първите дни след Рождество се открива една истина: пътят с Христос не е път на земен покой, а на вярност.

Рождеството разкрива сърцата

Едни се покланят на Младенеца, други Го възприемат като заплаха. Влъхвите търсят Истината, Ирод вижда в нея опасност за властта си. Така Рождеството разкрива не само Божията любов, но и човешките сърца.

Христос не идва с оръжие. Той идва като Дете. Но именно тази кротост изобличава злото. Светлината не насилва тъмнината, тя я разкрива. И затова светът реагира с омраза.

20-те хиляди мъченици – първият отпор срещу Светлината

В тази неделя Църквата ни припомня и паметта на 20-те хиляди мъченици в Никомидия, изгорени в храма по време на богослужение. Те не са отделни герои, а едно тяло, едно свидетелство на вярност.

Тяхното мъченичество не е случайно споменато след Рождество. То показва, че още от началото Христовото присъствие поражда съпротива. Не защото Той заплашва, а защото Истината винаги смущава лъжата.

Тези мъченици не оставят думи. Те оставят свидетелство. Те показват, че Църквата не живее от компромиси, а от верност – дори когато храмът се превръща в място на изпитание.

Христос и днес

Неделята след Рождество не е само спомен. Тя е огледало. Тя ни пита какво правим с Христос, когато празникът отмине. Приемаме ли Го само когато е тих и удобен, или сме готови да Го следваме и когато пътят води през несигурност?

Бягството в Египет, плачът на майките, мъченичеството на верните – всичко това ни напомня, че вярата не се изпитва на празник, а в делника.

И тук естествено стои и примерът на първомъченика, за когото вече публикувахме: Свети первомъченик и архидякон Стефан. Там виждаме същия закон на Евангелието: Светлината ражда свидетели, а светът се противи.

Заключение

Църквата не ни плаши. Тя ни трезви. Тя ни показва, че Рождеството не отменя кръста, а го разкрива. Но също така ни уверява, че Христос, Който е бил гонен като Младенец, е Същият, Който победи смъртта.

Затова, дори когато светът се противопоставя, надеждата остава. Защото Светлината не угасва. Тя води.


Полезни препратки

Свързани материали

Външни източници


Често задавани въпроси (FAQ)

Защо Църквата говори за гонения веднага след Рождество?

За да ни покаже, че Христос се ражда в реалния свят, където светлината среща съпротива. Радостта от празника не е бягство от истината, а начало на пътя на вярност.

Какъв е духовният смисъл на бягството в Египет?

Бягството не е страхливост, а послушание към Божията воля. Бог води Своите през опасността и укрепва вярата им чрез доверие и търпение.

Кои са 20-те хиляди мъченици в Никомидия?

Това са християни, пострадали по време на гонения, изгорени в храм, където се били събрали за богослужение. Църквата ги помни като общо свидетелство на вярност към Христос.

Какво ни казва тази неделя на нас днес?

Тя ни пита какво правим с Христос след празника: дали Го приемаме само когато е „удобен“, или Го следваме и в дните на изпитание. Вярата се проверява в делника.

Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.

Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top