В днешното евангелие Църквата ни напомня за разговора на Господ Иисус Христос с богатия младеж. Това е слово за духовната свобода, за привързаното сърце и за истинското богатство пред Бога.
Братя и сестри,
Днес слушаме евангелския разказ за богатия младеж, който идва при Христос с въпроса: „Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ На пръв поглед всичко в него изглежда добро. Той е възпитан, почтен, спазва Божиите заповеди от младостта си. Но Господ вижда по-дълбоко и разкрива истинското състояние на сърцето му.
Христос му напомня заповедите, а той с увереност отговаря, че всичко това е изпълнил. И тогава идва онова решаващо слово: „Едно ти недостига: иди, продай всичко, що имаш, и го раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; и дойди, та върви след Мене.“ Тук се разкрива истинската борба в душата на човека. Господ не го наказва, не го лишава от нещо, а му предлага най-голямата свобода – да остави това, което е станало негов невидим господар, и да намери истинското богатство в общението с Бога.
Евангелието ни казва, че младежът се натъжил, защото бил много богат. Външно той изглежда благочестив, но вътрешно е вързан за своето имане. Свети Йоан Златоуст казва: „Не богатството е зло, а страстта към него. Има богати, които са свободни, и бедни, които са пленници на желанието да притежават.“ Не това, което човек има, го отделя от Бога, а това, към което се е прилепило сърцето му.
Свети Василий Велики допълва тази истина с тежки, но спасителни думи: „Хлябът, който държиш в излишък, принадлежи на гладния. Дрехата, която пазиш в сандъка, принадлежи на голия. Среброто, което заравяш в земята, принадлежи на нуждаещия се.“ С тези думи светителят ни напомня, че богатството, което не се превръща в милост, се превръща в тежест за душата.
Господ Иисус Христос не отхвърля труда, нито благословения плод на земята. Той изцелява сърцето от привързаността. Свети Теофан Затворник обяснява, че богатият младеж изпълнява закона външно, но душата му не е откъсната от земното. А от човека се иска не само да върши добро, но и да принадлежи с цялото си сърце на Бога.
Затова учениците се смущават и питат: „Кой може да се спаси?“ И Господ отговаря: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога.“ Човек сам не може да се освободи от своите страсти и привързаности, но Божията благодат може да преобрази сърцето, ако то се отвори с вяра и смирение.
Братя и сестри, днешното евангелие не е разказ само за един младеж от древността. То е огледало за всеки от нас. Нашите „богатства“ понякога са видими – вещи, удобства, сигурности. Но много често те са невидими – страхове, гордост, навици, гняв, самолюбие. Всичко онова, заради което човек не смее да каже: „Господи, ето ме, искам да вървя след Теб.“
Свети Исак Сирин казва: „Там, където е твоето внимание, там е и твоето съкровище.“ Ако вниманието ни е постоянно приковано към земното, към тревогите, към сравненията с другите, към трупането и към страха да не загубим, тогава нашето съкровище не е в Бога. А ако сърцето започне да търси Христос, да Го призовава в молитва, да се учи на благодарност и милост, тогава постепенно нашето съкровище се премества от земята към небето.
Днешната неделя ни поставя пред избор. Можем да приличаме на богатия младеж, който искрено желае вечния живот, но се натъжава и си тръгва, защото не може да остави своето привидно богатство. А можем да тръгнем след Христос, както апостолите оставиха всичко – мрежи, лодки, домове, планове – и се довериха на Него.
Христос не иска от нас непременно да изоставим света и да отидем в пустинята. Той иска да Го поставим на първо място. Да живеем в този свят, да работим, да се трудим, но да не превръщаме земното в идол. Да не позволяваме на нищо да владее сърцето ни повече от любовта към Бога и ближния.
Нека днешното евангелие събуди в нас честно внимание към самите нас. Да се запитаме: кое е онова „едно“, което ми недостига? Какво ме държи вързан? Къде е моето съкровище – в земните житници или в Божието царство?
Да поискаме от Господа мъдрост да познаем своите привързаности, и сила да се освободим от тях. Да се научим да даваме, да споделяме, да благодарим. Да вървим след Христос с доверчиво и смирено сърце. Тогава нашият живот ще стане истинско богатство пред Бога и ще намерим онази радост, която светът не може да даде и не може да отнеме.
Амин.
Допълнително четиво
Публикувано на 29 ноември 2025 г. Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.
Често задавани въпроси
Въпрос 1: Какво означава „Неделя тринадесета след Неделя подир Въздвижение“?
Отговор: Това е неделя от църковния годишен цикъл след празника Въздвижение на Светия Кръст. Тя ни напомня, че животът в Христос не е само празник, а постоянен път на покаяние, търпение и духовна бодрост.
Въпрос 2: Какво е основното духовно послание на тази неделя?
Отговор: Да пазим вярата жива и действена. Да не допускаме да изстине любовта. Да стоим твърдо в молитвата и добрите дела, дори когато обстоятелствата са трудни.
Въпрос 3: Защо Църквата продължава да говори за Кръста и след празника Въздвижение?
Отговор: Защото Кръстът не е само историческо събитие, а духовен закон. Христовата победа минава през смирението, жертвата и верността към Бога.
Въпрос 4: Как да приложим поучението на тази неделя в ежедневието?
Отговор: Като започнем от малките неща: мир в дома, търпение към близките, отказ от осъждане, по-редовна молитва и милост към нуждаещия се.