Св. безсребреници Козма и Дамян – живот, вяра и духовно наследство
Въведение
Светите безсребреници Козма и Дамян са едни от най-почитаните светци в Православната църква. Те били лекари, които безвъзмездно лекували болните и страдащите, като съчетавали медицинското знание със силата на молитвата и Божията благодат.
Техният живот и подвиг остават пример за милосърдие, смирение и истинска християнска любов.
Живот и чудеса на св. Козма и Дамян
Св. Козма и Дамян живели през III век. Още от младини те посветили живота си на служение на Бога и на хората. Лекували не само телата, но и душите на страдащите, като винаги насочвали към Христос, истинския Лекар на човечеството.
Множество свидетелства разказват за техните чудеса: болни оздравявали, слепи проглеждали, а отчаяни хора намирали утеха. Дори след смъртта им при техните мощи продължавали да стават изцеления.
Допълнителни сведения
👉 Повече за житието на светите безсребреници може да прочетете тук: Св. Козма и Дамян – житие.
Милосърдие и духовно служение
Най-силният белег на св. Козма и Дамян е тяхното безкористие. Те не приемали заплащане за своите трудове, защото вярвали, че дарбите им принадлежат на Бога и трябва да служат на всички.
Затова и Църквата ги нарича „безсребреници“. С примера си показват как християнинът може да съчетава професията и вярата си – да бъде едновременно лекар на телата и пастир на душите.
Почит и значение за днешния християнин
Почитта към св. Козма и Дамян е жива и до днес. В много храмове се пазят икони и частици от техните мощи. Вярващите ги призовават като небесни лекари и застъпници пред Бога.
В съвременния свят, в който често хората търсят печалба и забравят за милосърдието, техният пример е особено актуален. Те ни напомнят, че истинското богатство е в служението и любовта към ближния.
Заключение
Светите безсребреници Козма и Дамян са образец на християнско милосърдие и жертвеност. Техният живот ни призовава да бъдем състрадателни, да споделяме даровете си с другите и винаги да поставяме Христос в центъра на делата си.
Нека по техните молитви да получим здраве на душата и тялото и да вървим по пътя на истинската любов.
Аудио файлове
📅 Проповед за Черешова задушница
📅 Проповед за Рождество на Йоан Кръстител
📅 Проповед за Педесетница
Проповед за Петровден – 2025 г.
🕊️ Проповед в Трета неделя след Петдесетница и в деня на светите първовърховни апостоли Петър и Павел
Слово, произнесено на трета неделя след Педесятница и празника на светите апостоли Петър и Павел – за духовната твърдост и апостолската ревност.
Проповед в Трета неделя след Петдесетница
и в деня на светите първовърховни апостоли Петър и Павел
29 юни 2025 г.
Възлюбени в Христа братя и сестри,
Днес светата Църква ни дава двойна радост – празник на Третата неделя след Петдесетница и паметта на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел. Евангелието ни зове към духовна трезвост и упование, а делата на светите апостоли ни вдъхновяват за подражание.
Господ Иисус Христос ни напомня, че душата е по-важна от всичко временно. Не храната, не облеклото, не житейските грижи трябва да стоят на първо място. А Царството Божие – вечната цел на човешкото съществуване. Който постави Бога най-напред, ще получи и всичко необходимо за живота. Това не е обещание за безгрижен живот, а за правилен път.
Именно този път виждаме в живота на апостолите. Свети Петър, галилейският рибар, бе пръв призован и пръв, който изповяда Иисуса Христа като Месия. Но той бе и човек на пориви – смел до дързост, но и слаб до отричане. И все пак, след покаяние и сълзи, бе възстановен и утвърден като пастир на Христовото стадо. Той е пример за това, че дори най-голямото падение може да бъде излекувано с искрено разкаяние.
Свети апостол Павел, поначало гонител на християните, се преобрази чрез светлината на Христовото присъствие. Той прие страдание, път, глад и гонение, за да донесе Благовестието до край земя. Апостол на езичниците, той остави несравнимо наследство – не само чрез словото, но и чрез живота си, отдаден изцяло на служение.
Двамата апостоли са различни по произход и характер, но съединени в духа. Единият – прост и пламенен, другият – учен и строг. Единият – свидетел на Възкресението, другият – свидетел по дух. Но и двамата – с една вяра, една любов и една смърт в Христа. Те показват, че в Църквата има място за всеки, който обича Господа и Му служи със сърце.
Днешният ден е зов и към нас. Да не поставяме житейските грижи над вечното. Да помним, че вярата не е теория, а живот. Да вървим по пътя на покаяние, на подвиг, на смирение и служение.
Нека примерът на Петър и Павел ни утвърждава. Нека техните молитви ни укрепват. И нека всеки ден търсим Царството Божие – не със страх, а с надежда. Защото Бог е верен, и не оставя онези, които Го обичат.
Амин.
📜 Проповед за светите апостоли Петър и Павел
Слово, произнесено на третата неделя след Петдесетница и празника на светите първовърховни апостоли – за духовната твърдост и апостолската ревност.
Проповед за неделя на всички български светии
Проповед за Рождество на Свети Йоан Кръстител
Проповед за XIII Неделя след Петдесетница и Неделя преди Въздвижение
Четива: Мат. 21:33–42; Йоан 3:13–17; Гал. 6:11–18
Дата: 7 септември 2025 г.
Въведение
В днешния ден Църквата ни събира около две силни теми. Първата е притчата за злите лозари – разказ за доверие и предателство, за Божията дълготърпелива любов и човешката неблагодарност. Втората е Кръстът Христов, към който се приближаваме, защото тази неделя е и Неделя преди Въздвижение. Двете теми се събират в един център: Синът – отхвърлен от злите стопани, но въздигнат на Кръста „за живота на света“, за да стане крайъгълен камък на нашето спасение.
„Имаше стопанин, който насади лозе…“
Господарят – образ на нашия небесен Отец – засажда лозе, прави всичко както трябва: ограда, лин, кула. Поверява го на лозари и „заминава“. Бог дарява на човека свят, уреден и красив, дарява му Закон, пророци, храм, благодат. Дава му свободата да бъде стопанин, а не наемник; син, а не роб. Но когато идва време за плодове, лозарите не дават плод, а вдигат ръка против пратениците и накрая – против Сина.
Дълготърпението на Бога
Господарят не бърза с наказанието – изпраща слуги още и още. Това е историята на Израил, но и историята на всеки от нас: колко пъти сме чували глас отвътре, колко пъти сме срещали човек, дума, събитие, които ни призовават към прав път. И Бог не отмъщава, а продължава да зове. В края изпраща Сина – „ще се посрамят пред Сина ми“. Човешкото сърце обаче, когато се ожесточи, може да стигне до убийство и на самата Истина.
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите…“
Христос напомня Псалма: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла“. Отхвърленият Син става основа на новия Божи дом – Църквата. Тук вече притчата се отваря към Кръста: злите лозари „извеждат вън“ Сина – както Христос е изведен извън стените и разпнат. Но същото това отхвърляне се обръща в победа: Кръстът става вратата към възкресението, към новото лозе – народа, който принася плодове.
„Бог толкова обикна света…“ – Неделя преди Въздвижение
Днес чухме и думите от Евангелието според Йоан: „Както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син Човечески…“. Кръстът не е знак на поражение, а знамение на любовта. Ние се покланяме не на дървото като предмет, а на Този, Който е бил прикован върху него от любов към нас. Кръстът е лек за болния, ориентация за изгубения, съд за дявола и свобода за човека. Той не е украшение, а мярка на живота.
Плодът, който Бог очаква
- Мир у дома
- Честност в работата
- Състрадание и истина в обществото
- Единомислие, молитва, покаяние в Църквата
Заключение
Злите лозари мислеха, че като убият Сина, ще получат наследството. Всъщност без Сина няма наследство – няма и живот. Кръстът показва, че Божията любов е по-силна от нашето отхвърляне. Нека не бъдем неблагодарни стопани, а верни пазители на даровете. Нека приемем Христос – крайъгълния камък – и да принесем плод, достоен за Бога. Амин.
© Издателство Кармил. Публикувано на 7 септември 2025 г.

