Маркетингът на една фантазия
През последните години понятието „силен изкуствен интелект“ се превърна в магическа дума, която събужда едновременно надежди и страхове. Големите технологични компании обещават машини със съзнание, които ще надминат човека, а инвеститорите наливат милиарди в проекти, чиито очаквания често се оказват по-големи от реалността. Какво всъщност стои зад тази концепция? Научно никой не може да докаже дали и кога една система е постигнала самосъзнание. Ние дори не можем да обясним напълно собственото си съзнание. Оттук и объркването: силният изкуствен интелект днес е повече лозунг, отколкото факт.
Илюзията за разум
Съвременните модели за обработка на език впечатляват със своите способности. Те превеждат, пишат текстове, обобщават информация и решават сложни задачи. Но техните „разсъждения“ са плод на статистическо предвиждане на следваща дума, а не плод на мислене и вътрешен опит. Когато човек приписва човешки качества на машина, действа нашата склонност към антропоморфизъм. Това е същият механизъм, който кара мнозина да виждат лица в облаците или знаци в случайни събития. Вярата в „разумността“ на една програма често е огледало на нашите желания, а не обективен факт.
Теоремата на Теслер и безкрайното бягство
Широко цитирана е мисълта на Лари Теслер, според която изкуственият интелект е всичко онова, което все още не е направено. Всеки път, когато дадена технология започне да работи в реалния свят – автоматичен превод, разпознаване на образи, игра на шах, управление на автомобил – тя престава да се нарича изкуствен интелект и получава всекидневно име. Така „силният изкуствен интелект“ постоянно се измества в бъдещето, оставайки недостижим хоризонт, който поддържа ентусиазма и инвестициите. Това лесно може да се превърне в модерна версия на старите човешки утопии.
Вярата като коректив
Християнската вяра учи, че човекът е създаден по Божи образ и подобие. Това означава не само разум, но и душа, съвест и способност за любов и жертва. Машина може да имитира език, да изчислява и да подрежда данни, но не може да носи морална отговорност, нито да живее духовен живот. Ако обществото започне да гледа на изкуствения интелект като на заместител на човека, ще се появи изкушението да прехвърлим отговорността си върху алгоритми. Това е опасно. Вярата напомня, че техниката е слуга, а не господар, и че човешката личност не може да бъде заменена от система, лишена от съвест.
Накъде води този път
Продължаването по пътя на идеята за „божествен“ изкуствен интелект крие риск от нов вид идолопоклонство. Вече виждаме хора, които разговарят с програми като с духовник, търсят утеха от алгоритъм и вярват, че машината може да даде смисъл на живота им. Писанието предупреждава да не си правим кумири. Днес кумирът не е от злато и сребро, а от код и силиций. Ако обществото продължи в тази посока, може да загуби духовна ориентация. Вместо да се уповаваме на Бога и на съвестта си, ще се доверяваме на безлични системи. Светът може да стане по-богат на информация, но по-беден на смисъл.
Заключение
Силният изкуствен интелект е привлекателна идея, която поддържа бизнеса и маркетинга, но не може да замени човека и неговата връзка с Бога. Важният въпрос не е дали някога машини ще „мислят“, а дали ние ще останем верни на призванието си като личности, създадени по образ Божи. Технологиите трябва да служат на човека, а не човекът да става роб на технологиите. Вярата показва посоката: да използваме науката за добро, но да не позволяваме тя да отнеме сърцата ни.
Източници и полезни връзки
Допълнителни публикации:
Виж още: Етика на технологиите · Технологиите и вярата