Преподобни Теодосий Търновски е един от най-великите български подвижници на XIV век. Той е духовен отец, учител по умно делание, защитник на православната вяра и основен стълб на исихазма у нас. Животът му съчетава дълбока тиха молитва и безмълвие с ревност в борбата срещу ересите и укрепване на Църквата. Той е духовният наставник на свети Евтимий Търновски и верен продължител на свети Григорий Синаит, чието учение пренася от Света Гора към България.
Днес личността на светеца постепенно се възражда. Особено важно свидетелство за това е официалното му житие, публикувано от Българската православна църква, което може да бъде прочетено тук: Житие на преподобни Теодосий Търновски (bg-patriarshia.bg).
Ранни години и отричане от света
Преподобният се ражда в Търновград в семейство на благочестиви и благородни родители. Още в младостта си показва чисто сърце и силно влечение към молитвата. Желанието му за пълно отдаване на Бога е толкова силно, че напуска тайно дома си, за да не бъде задържан от роднинска обич и светски очаквания. Това доброволно отричане от света е първата му голяма духовна стъпка.
Първите стъпки в монашеството
Първият манастир, в който постъпва, е „Арчар“ край Бдин. Там игуменът Йов разпознава неговия вътрешен плам и го постригва в монашество. Теодосий живее в строга аскеза: послушание, постоянен труд, въздържание и непрестанна молитва. Но душата му търси още по-дълбоко ръководство. След време напуска тази обител и минава през различни манастири в Търново, Червен и Сливенската планина, търсейки истински духовен отец.
Срещата със свети Григорий Синаит
В Парория, в погранична пустиня между България и Византия, по това време живее великият исихаст свети Григорий Синаит. Слухът за него достига до Теодосий и той незабавно тръгва към мястото. Старецът го приема с любов и разпознава в него Божията благодат.
Там започва истинският му духовен подвиг. В Парория той се учи на безмълвие, на умната молитва, на борба с помислите и демонските нападения. Нощните молитви, строгият пост и послушанието към духовния отец го утвърждават в исихасткия живот. Пустинята обаче е застрашена от разбойници. По молба на свети Григорий Синаит, Теодосий отива при цар Иван Александър, който го приема с почит и заповядва да се изгради защитна кула и укрепление за обителта. Така още в този ранен период светецът става мост между монашеската пустиня и христолюбивия царски дом.
Духовни битки и защита на вярата
След блажената кончина на свети Григорий Синаит братята молят Теодосий да стане техен игумен, но той смирено отказва и се оттегля към нови подвизи. В това време в българските земи се разпространяват различни ереси и заблуди – месалиани, адамити, лъжепророци, врачове и иконоборни учения. Преподобни Теодосий става един от главните защитници на православната вяра.
Особено известен е съборът срещу Лазар Босота и поп Стефан, изгонени от атонските отци заради тяхната ерес. В Търново те започват да смущават народа с лъжливи учения, но свети Теодосий ги изобличава ясно и твърдо. Царят, патриархът и целият събор утвърждават правата вяра, а еретиците са прогонени. Така България засиява чиста от тези духовни плевели.
В тази линия свети Теодосий стои редом с други ревнители на православието, за които вече сме писали в Издателство „Кармил“ – като света Екатерина – мъченица на разума и истината, самописната икона на свети Георги Зограф и свети Иларион Мъгленски.
Кефаларевската пустиня и учениците
След дълги странствания преподобният се установява близо до Търновград, в Кефаларевската гора. Там се събират десетки ученици и пустинята се превръща в духовен град. Монасите живеят в строго послушание, пост и молитва. Всеки се труди с ръцете си и се стреми към вътрешна тишина.
Сред учениците му най-известен е свети Евтимий Търновски. Под неговото ръководство Евтимий се учи на умно делание, на всенощни молитви и на любов към истината. По-късно той става патриарх на Търново и последен защитник на българската столица при османското нашествие. За неговата личност и мисия подробно разказваме в статията „Св. Евтимий Търновски – пазител на словото и вярата“.
Според житието, преподобни Теодосий пророчески предсказва на свети Евтимий, че ще понесе вериги и гонение заради Христа. Това слово се изпълнява в дните на падането на Търновград.
Последни години и блажена кончина
Заради честите нападения на турците преподобният се премества в нова пещерна обител. Там боледува дълго, но не прекъсва молитвата, нито духовните наставления към братята. Той говори много за борбата с демоните, за последния съд, за вечния живот, за значението на любовта, покаянието и смирението.
По Божие вдъхновение той желае да отиде в Цариград. Отправя се натам заедно със свои ученици, сред които и свети Евтимий. Вселенският патриарх Калист го приема с голяма почит и му предоставя място за безмълвие в манастира „Свети мъченик Мамант“. Именно патриарх Калист по-късно описва подробно неговото житие.
Когато наближава краят му, свети Теодосий събира учениците си, наставлява ги да пазят чисто православната вяра, да стоят далеч от ересите, да обичат поста, въздържанието и нестяжанието, да не забравят смъртта и Страшния съд и преди всичко да пазят любовта помежду си. След това се изповядва, причастява се със светите Тайни и, виждайки ангелско пришествие, предава духа си на Бога на 27 ноември 1363 година.
Погребан е в манастира „Свети мъченик Мамант“ край Константинопол. При кончината му присъстващите чуват ангелско пение, а патриархът и архиереите решават, че той е достоен да бъде причислен към лика на светците.
Значение за нас днес
Преподобни Теодосий Търновски е незаменима духовна личност в историята на България. Той е преносител на исихазма от Атон към нашите земи, духовен отец на свети Евтимий, ревнител на чистата вяра и възродител на монашеския живот. Животът му показва как тишината и умната молитва могат да вървят заедно с мъдра и твърда защита на истината.
Днес, когато шумът на света лесно заглушава гласа на съвестта, примерът на свети Теодосий ни напомня, че пътят към Бога минава през покаяние, трезвение и молитва. А неговата невидима помощ и молитви пред Божия престол остават надежда за всички, които искат да вървят по пътя на светлината.
Дата на публикуване: 27 ноември 2025 г.
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.