Въведение
Сред великите имена на българското духовно възраждане от девети век има светци, чието дело е шумно и ярко, и такива, чието служение е тихо, но съдбоносно. Свети Наум Охридски принадлежи именно към вторите. Без него българската духовна и книжовна история не би имала своята пълнота, а делото на светите братя Кирил и Методий не би намерило онази устойчива почва, върху която да даде траен плод.
Свети Наум не е просто „един от учениците“. Той е носител на приемствеността. Човекът, чрез когото делото на светите братя не остава спомен, а се превръща в живо предание, в школа, в общност, в духовна култура. Ако Кирил и Методий са семето, то Наум е сред онези, които го пазят, поливат и утвърждават в земята на България.
За нас, българите, свети Наум е повече от историческа личност. Той е част от духовния ни фундамент. Чрез него славянската писменост, богослужението на роден език и православната вяра намират устойчив дом и продължават да живеят през вековете.
1. Историческият контекст
За да разберем делото на свети Наум, трябва да се върнем към драматичните събития след смъртта на свети Кирил и свети Методий. Моравската мисия, започнала с надежда и благословение, бързо се превръща в поле на жестоки гонения срещу учениците на светите братя. Тези, които са носители на славянската писменост и православното богослужение, са преследвани, хвърляни в затвори, продавани в робство или прогонвани.
Именно в този момент се разкрива историческата и духовната роля на България. При княз Борис-Михаил страната се превръща в убежище за гонените ученици и в място, където тяхното дело не само оцелява, но и се развива. Това не е случайност, а съзнателен цивилизационен избор – България приема православието не само като вяра, но и като културна и духовна идентичност.
Свети Наум пристига в българските земи като човек с опит, с изпитана вяра и с изстрадано послушание. Той не идва като беглец, а като носител на мисия. Заедно със светите Климент, Ангеларий, Горазд и Лаврентий той поема задачата да превърне българската земя в нов център на славянското православие.
Тук започва истинският разцвет на делото. България не просто подслонява учениците – тя им дава възможност да градят. Именно в този контекст свети Наум се откроява като човек на устойчивото изграждане, на дългия труд и на духовната зрялост.
2. Свети Наум като ученик и съработник на светите Кирил и Методий
Свети Наум не е ученик в тесния, формален смисъл на думата. Той е съработник. Това означава човек, който не само е възприел учението на светите братя Кирил и Методий, но го е направил част от собствения си живот и служение. Във византийската и славянската църковна традиция подобна връзка не се изчерпва с обучение, а представлява духовно родство и приемственост.
Сред Седмочислениците всеки има свое място и свое служение. Свети Климент се откроява като блестящ проповедник и учител. Свети Ангеларий – като ревностен мисионер. Горазд и Лаврентий – като пазители на започнатото дело. Свети Наум обаче се отличава с нещо особено важно – способността да изгражда и поддържа. Там, където е нужна устойчивост, ред и дългосрочна грижа, стои неговото служение.
Изворите не говорят много за личните му думи, но говорят ясно за плодовете от труда му. Това също е показателно. В православната традиция светостта често се разпознава не по външния блясък, а по плода, който остава след човека. Свети Наум не оставя трактати, но оставя школа, манастир и жива духовна общност.
Неговата близост до светите братя личи не толкова от формални свидетелства, колкото от пътя, който следва. Той споделя тяхната съдба – от мисията, през гоненията, до новото начало в България. Това е път на вярност, а вярността е най-трудната и най-ценната добродетел.
Свети Наум не търси водеща роля. Той приема мястото, което му е отредено, и го изпълва със съдържание. В това се крие неговата сила. Именно такива хора правят възможно големите исторически промени – не онези, които се виждат най-много, а тези, които носят тежестта на всекидневния труд.
Сред Седмочислениците свети Наум стои като образ на духовна зрялост. Той е мост между първоначалния порив на мисията и нейното институционално утвърждаване в българската държава. Благодарение на такива личности делото на Кирил и Методий не се разпада, а се вкоренява.
3. Охридската книжовна школа
Когато говорим за Охридската книжовна школа, трябва ясно да кажем едно: тя не е училище в съвременния смисъл на думата. Тя е църковна среда, духовен организъм, в който словото, молитвата и животът са неразделни. Именно тук делото на светите братя Кирил и Методий достига своята зрялост и устойчивост.
В Охрид се събират не просто ученици, а хора, призвани за служение. Под ръководството на светите Климент и свети Наум, школата се превръща в център за подготовка на духовници, книжовници и учители, които по-късно ще разнесат православната вяра и славянската писменост из цялата българска държава.
Това, което отличава Охридската школа, е единството между духовния и просветния живот. Преводът на богослужебни книги не е филологическо упражнение, а богословско дело. Всеки текст се превежда с внимание към догмата, към молитвения ритъм и към възприемането му от народа. Така словото не остава чуждо, а става родно, живо и разбираемо.
В този процес ролята на свети Наум е особено важна. Ако свети Климент е лицето на проповедта и обучението, Наум е човекът на организацията и духовната стабилност. Той създава условията, при които трудът може да продължи години наред, без да се разпада. Това изисква не само знания, но и мъдрост, търпение и способност да се носи отговорност.
Охридската школа е и място на духовно възпитание. Тук се изгражда типът християнин, който съчетава грамотност със смирение, знание с молитва, дейност с послушание. Това е модел, който по-късно ще оформи българската църковна и културна традиция за векове напред. Достатъчно е да си спомним как по-късните ни духовни водачи, като свети Евтимий Търновски – пазител на словото и вярата, пазят същия дух: вярност към истината и отговорност към словото.
Не бива да забравяме и политическия контекст. Подкрепата на българската държава за това дело не е случайна. Чрез Охридската школа България се утвърждава като духовен център на славянския свят, независим както от латинския Запад, така и от гръцкия културен монопол. Тук православието придобива славянско лице, без да губи своята вселенска същност.
В този смисъл свети Наум не е просто монах или учител. Той е строител на духовна инфраструктура. Благодарение на такива личности вярата не остава моментен порив, а се превръща в устойчива традиция, способна да преживее изпитанията на времето. Такава приемственост виждаме и в живота на свети Теодосий Търновски, който показва как духовният труд ражда поколение, способно да устои.
4. Манастирът „Свети Наум“
В края на девети век делото на свети Наум достига своята най-зряла форма с основаването на манастира край Охридското езеро, който и днес носи неговото име. Това не е просто архитектурен акт или личен избор за уединение. Манастирът е продължение на мисията, започната от светите братя Кирил и Методий и утвърдена чрез Охридската школа. За обща ориентация и исторически сведения може да се види и поклонническото описание: Манастирът „Св. Наум“ на брега на Охридското езеро.
В православната традиция манастирът никога не е само място за отшелничество. Той е духовно сърце. Около него се събира общност, в него се оформя молитвен ритъм, от него се излъчва влияние далеч отвъд стените му. Манастирът „Свети Наум“ изпълнява именно такава роля – той става опора за духовния живот в региона и знак за трайното присъствие на православието.
Изборът на мястото не е случаен. В близост до вода, в тишината на природата, манастирът предлага условия за съсредоточен духовен живот. Но тази тишина не е бягство от света. Напротив – тя е място, от което светът се осветлява. Тук молитвата и служението вървят заедно.
Свети Наум прекарва последните години от живота си именно в този манастир. Това е време на духовна зрялост, когато човек не започва нови дела, а утвърждава вече започнатото. Манастирът се превръща в средище на молитва, наставление и духовна помощ. Преданието свидетелства, че хората са търсили свети Наум не само за съвет, но и за утеха и изцеление.
Важно е да подчертаем, че Църквата никога не поставя личността на светеца извън общността. Манастирът „Свети Наум“ не е паметник на един човек, а живо свидетелство за това как личната светост ражда общност. Именно тук се вижда зрелостта на свети Наум като духовен отец – той не събира около себе си последователи, а изгражда пространство, в което Христос е центърът.
През вековете манастирът остава място на поклонение, молитва и памет. Дори в трудни исторически периоди той продължава да свидетелства за онова, което българската духовна традиция е дала на целия славянски свят. Това постоянство е пряко свързано с духа, който свети Наум е вложил още в началото – дух на вярност, тишина и служение. В този ред на мисълта е близък и примерът на свети Иларион Мъгленски, който напомня колко висока цена има пастирската твърдост.
Манастирът край Охридското езеро ни напомня, че истинското духовно дело не изчезва със смъртта на човека. Когато е изградено върху молитва и послушание, то продължава да живее и да говори през вековете.
5. Свети Наум като пастир, лечител и чудотворец
Когато говорим за свети Наум като чудотворец, е необходимо да подходим с църковна трезвост. Православната традиция никога не поставя чудото в центъра на светостта. Чудесата не са доказателство за духовна висота, а свидетелство за Божията милост, действаща чрез човек, който е очистил сърцето си.
Преданието разказва, че още приживе свети Наум е бил търсен като духовен наставник и лечител. Хората са идвали при него със своите телесни и душевни страдания, търсейки утеха, съвет и помощ. Но това, което Църквата подчертава, не е самият факт на изцелението, а начинът, по който то се случва – чрез молитва, смирение и доверие в Бога.
В този смисъл чудото не е акт на лична сила, а проява на Божието действие. Свети Наум не „извършва“ чудеса, а се моли. Това е съществено разграничение. Там, където човек се смалява, Бог действа.
Особено показателни са свидетелствата за духовно изцеление. Мнозина намират при свети Наум не просто облекчение на болка, а вътрешен мир, насока за живот и укрепване във вярата. Това е по-дълбокото чудо – възстановяването на човека отвътре. Телесното здраве, ако бъде дадено, е допълнение, а не основа.
След блажената му кончина почитта към свети Наум не отслабва, а се задълбочава. Манастирът край Охридското езеро се превръща в място на поклонение, където и до днес вярващи търсят помощ и утеха. Църквата приема това не като фолклор или легенда, а като свидетелство за жива вяра, когато тя е насочена към Христос, а не към самия светец.
Важно е да се подчертае, че свети Наум никога не е отделян от църковната общност. Той не е „самотен чудотворец“, а пастир, дълбоко вкоренен в живота на Църквата. Чудесата около неговото име са продължение на пастирското му служение, а не негова цел.
Тук отново се връщаме към основния образ на светеца – човек на вярността и постоянството. Чудесата не засенчват този образ, а го допълват. Те показват, че когато човек живее в послушание и молитва, Божията благодат действа и след неговата смърт.
6. Светоотечески прочит на делото на свети Наум
Макар да не е оставил богословски трактати, делото на свети Наум може да бъде прочетено в светлината на светоотеческото учение с удивителна яснота. В православната традиция животът на светеца сам по себе си е богословие, когато е изживян в Христос.
Светите отци неизменно подчертават, че послушанието не е външна дисциплина, а вътрешна свобода. Човекът, който се отказва от самоволие, придобива истинска духовна сила. В живота на свети Наум виждаме именно това: той не избира най-видимото място, не търси първенство, а приема служението, което му е възложено, и го изпълнява докрай.
Трудът за него не е средство за утвърждаване, а форма на молитва. Светоотеческата традиция говори за „умно делание“ – съчетание на действие и вътрешна трезвост. Охридската школа, манастирът и пастирското му служение са плод именно на такъв труд. Там, където ръцете работят, а умът се моли, делото остава.
Особено важно е мястото на тишината. В свят на съперничество и словоизобилие тишината често изглежда като слабост. Светите отци обаче учат, че тишината е признак на духовна зрялост. Човекът, който е намерил мястото си в Божията воля, няма нужда да се доказва. Такава е и тишината около името на свети Наум – не празна, а наситена със смисъл.
В този светоотечески ключ свети Наум се разкрива като образ на църковния човек, който гради не себе си, а Тялото Христово. Неговият живот показва, че истинската духовна власт не се налага, а се разпознава по плода.
7. Какво дължим ние, българите, на свети Наум
Когато говорим за приноса на свети Наум, не става дума за абстрактна почит, а за конкретно наследство. Ние, българите, дължим на него и на неговите съработници не просто отделни културни постижения, а духовна цялост.
Чрез неговия труд богослужението на роден език става устойчива реалност. Чрез школата и манастира се подготвя духовен клир, който може да служи на народа не като чуждестранна прослойка, а като част от него. Така православната вяра не остава външна, а се превръща във вътрешна опора на българското общество.
Свети Наум допринася и за нещо по-дълбоко: за самосъзнанието. България не е просто приемник на чужда традиция, а място, където тази традиция се развива, обогатява и предава нататък. От Охридската школа тръгва път, който ще достигне далеч отвъд границите на българската държава.
Тази памет ни задължава. Тя не е повод за самодоволство, а за отговорност. Да пазим вярата жива. Да съчетаваме знание и смирение. Да градим, а не само да говорим.
8. Актуално поучение
В нашето съвремие, белязано от шум, бързане и разпад на дългосрочните усилия, образът на свети Наум звучи изненадващо актуално. Той ни напомня, че духовният плод се ражда бавно. Че истинското дело не търпи прибързаност. Че тишината, верността и трудът имат по-голяма сила от моментния успех.
Неговият пример ни учи да не се страхуваме от невидимия труд. Това, което не се забелязва веднага, често е онова, което остава най-дълго.
Заключение
Свети Наум Охридски остава в историята не като герой на едно поколение, а като строител на духовна приемственост. Неговото дело не приключва с живота му, защото е изградено върху молитва, послушание и любов към Църквата.
За нас той е не само светец от миналото, а жив пример. Пример, че когато човек се отдаде на Божията воля без шум и без претенции, Бог превръща този живот в благословение за цели народи.
Често задавани въпроси (FAQ)
Кой е свети Наум Охридски?
Свети Наум Охридски е един от Седмочислениците и близък ученик и съработник на светите Кирил и Методий. Той е сред най-важните духовни строители на Охридската книжовна школа и на славянската православна традиция в България.
Каква е ролята на свети Наум в Охридската школа?
Свети Наум участва в изграждането и укрепването на Охридската книжовна школа като църковна среда, в която се превеждат богослужебни книги, подготвят се духовници и се утвърждава богослужение на разбираем за народа език.
Какво представлява манастирът „Свети Наум“?
Манастирът край Охридското езеро е духовен център, свързан с последните години от живота на свети Наум и с неговото дело. Той остава през вековете място на молитва, приемственост и поклонение.
Защо свети Наум се почита като чудотворец?
Преданието свидетелства за духовна помощ и изцеления, свързани с молитвите на свети Наум. В православното разбиране чудото е плод на Божията милост, а не цел, и винаги води към укрепване във вярата.
Какво дължим ние, българите, на свети Наум?
Дължим му част от устойчивото утвърждаване на славянската писменост и богослужението на роден език, както и духовната подготовка на поколения служители на Църквата. Неговото дело укрепва българската православна идентичност и културна зрелост.
Какво е най-актуалното поучение от живота на свети Наум?
Животът на свети Наум учи на вярност, тишина, постоянство и дългосрочен труд. Това е особено важно днес, когато много усилия се разпадат заради прибързаност и търсене на бързи резултати.
Къде може да се прочете кратко житие и справочна информация за свети Наум?
За бърза справка и житийни сведения може да се види страницата на Българската православна църква и подбрани православни енциклопедични ресурси.
Полезни източници
- Българска православна църква – Св. Наум Преславско-Охридски
- Православие.БГ – Житие на св. Наум Охридски
- OrthodoxWiki – Naum of Preslav
Дата на публикуване: 21 декември 2025 г.
Автор: о. Мирослав Николов – Издателство „Кармил“Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.