Цар Калоян – най-малкият брат на Иван Асен I и Теодор-Петър – поема престола през 1197 г., когато България има нужда едновременно от меч и от перо. Той пише на папа Инокентий III, договаря корона и титлата rex Bulgarorum et Blachorum (1204), а после обръща конницата към тракийските полета, където новородената Латинска империя търси да покори остатъка от ромейския свят. Историята ще го запомни като Ромеоубиеца – не заради омраза, а заради историческа неизбежност: стремежът да върне България сред силите на света.
Короната и перото
Легитимността е оръжие не по-малко важно от стоманата. Калоян разбира това. Пратеничества, печати, клетви – и накрая корона, дадена чрез папския легат кардинал Лъв (1204). Политиката към Рим не е отстъпление, а ход: международно признание за държавата, чиито граници и амбиции растат. Българският владетел извоюва право да говори на езика на епохата – езика на правото и титлите.
Латинците идват, българите отговарят
През пролетта на 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол. Тракийските градове се надигат и зоват Калоян. Съюзът с куманите придава криле на българската армия. На 14 април 1205 г. при Одрин рицарите са увлечени в преследване, разкъсват строя и попадат в засада. Разгромът е пълен; Балдуин I е пленен и отведен в Търново. Следват удари при Русион (1206), гибелта на Бонифаций Монфератски в Родопите, смъртта на дожа Енрико Дандоло и отчаяни контраатакa на Хенрих Фландърски, която не променя хода на войната.
Солун: стените, залезът и тишината
През 1207 г. българските знамена се изправят пред Солун – ключов латински щит в Македония. Обсадата на Солун е следващият логичен ход в стратегията на Калоян – да пречупи империята там, където градът е не само пристанище, но и символ. И тогава, сред лагерите и молитвите, идва внезапната вест: владетелят е мъртъв. Естествена смърт? Покушение от куманския военачалник Манастър? Заговор, в който се споменава и името на съпругата му Анна-Анисия? Изворите мълчат повече, отколкото разкриват. Но е сигурно, че с живота на царя се прекъсва и една от най-ярките български офанзиви срещу Латинската империя.
Памет и свобода
Трудно е да говорим за Калоян без да говорим за свобода. Той е владетелят, който съчетава политическа далновидност и военен инстинкт, дипломатическа еластичност и безкомпромисност на бойното поле. България след него остава сила, която трябва да бъде смятана. В друг век, но със същия дух, ще дойде и 22 септември 1908 г. – Денят на независимостта – когато държавата ни отново изрича високо истината за себе си.
„Historia magistra vitae“ – историята е учителка на живота. Калоян ни учи, че короната тежи, когато служи на правда и свобода; че мечът има смисъл само когато защитава дом и вяра.
Ключови лица и събития
- Калоян (биография)
- Битката при Одрин (1205)
- Латинска империя
- Папа Инокентий III
- Бонифаций Монфератски
- Хенрих Фландърски
Поклон!