Размисъл върху границите на изкуствения разум
By о. М. Николов / 10.11.2025
През последните месеци в лабораториите на Университетите Браун и Макуори бе проведен един от най-интересните експерименти в историята на когнитивната наука. Учени помолиха едновременно човеци и изкуствени интелекти да решават задачи по аналогия – онези загадки, които проверяват способността ни да откриваме невидими връзки между понятия. И резултатът бе изненадващ: моделите GPT-4, Claude 3 и Llama-405B се изравниха по точност с хората.
Но веднага след това – при най-малка промяна в реда на примерите или при добавяне на излишни детайли – машините загубиха равновесие. Там, където човек вижда нов смисъл, те виждат само шум. Така въпросът „умен ли е изкуственият интелект?“ получи неочакван отговор: умен – но по различен начин.
Човекът и машината не мислят еднакво
Изкуственият интелект може да разпознае закономерност, но не може да се преосмисли. Може да открие „правилото“, но не и причината. Той не търси смисъл – търси съвпадения. Когато хората срещнат нещо ново, те не просто сменят стратегия, а се питат „защо“. В това „защо“ живее душата.
Механичният разум може да изведе логическо съответствие, но не може да разбере защо една дума боли, или защо една тишина означава повече от изречение. Той няма паметта на сърцето.
Равенство в точността ≠ равенство в същността
Равните резултати в експеримента не доказват равенство на разума. Човекът не е само изчислителен апарат; той е жив организъм на значения, в който всяка мисъл се ражда от преживяване. Това, което прави аналогията възможна, е не статистиката, а вътрешната чувствителност – способността да се види смисъл там, където няма формула.
Изкуственият интелект не греши от разсеяност – той греши, защото не може да се усъмни. А без съмнение няма познание.
Опасността от убедителното
Един от изводите на изследването е дълбоко етичен. Авторите предупреждават: „Моделите често са убедителни, дори когато грешат.“ Това е новият грях на машинния век – гладкото заблуждение. Може да ни се усмихва и да ни цитира вярно, но без да разбира какво цитира. И затова колкото повече прилича на човек, толкова по-внимателен трябва да е човекът.
Истината не винаги звучи красиво. Понякога идва като спиране, като мълчание, като отказ да отговориш прибързано. А изкуственият интелект не може да мълчи.
Душата на аналогията
Психолозите казват, че аналогията е сърцевината на общия интелект – умението да се свързват неща, които на пръв поглед нямат връзка. Но това е и сърцевината на духовния живот. Вярата също е една голяма аналогия: връзка между видимото и невидимото, между думата и нейния смисъл, между човека и Бога.
Когато човек създава аналогии, той всъщност подражава на Твореца, Който е създал света като симфония от съответствия – между светлина и смисъл, между форма и същност. Изкуственият интелект може да имитира тази хармония, но не и да я преживее. Той знае как звучи молитвата, но не знае какво е да се молиш.
Човешкото предимство
Ето защо равенството в точността е само видимост. Човекът запазва предимството си не защото е по-умен, а защото може да види смисъла отвъд резултата. Той може да промени правилото, когато животът го изисква, да разруши логиката, когато тя пречи на любовта, и да измисли нова, когато трябва да прости.
Машината може да реши задачата. Но само човекът може да разбере защо я решава.
Свързани статии:
- Kaldata: Най-добрите AI модели се изравниха с хората в тестовете за умозаключения по аналогия
- Journal of Memory and Language: Human-like analogical reasoning in large language models (Brown & Macquarie Universities)
- arXiv: Analogical prompting and flexible reasoning in LLMs
- Когато изкуственият интелект загуби лице
- От код към съвест: бъдещето на програмирането с помощта на ИИ
Източници, използвани при подготовката на статията, включват научни публикации и материали от утвърдени академични издания, както и независим анализ на Kaldata.
Етикети:
изкуствен интелект, аналогия, разум и душа, когнитивна психология, богословие и наука, етика на ИИ, Издателство Кармил,
Този текст е част от духовното служение на Издателство „Кармил“. Моля, при споделяне посочвайте автора и източника. Уважението към словото е уважение към Твореца.