Божията Майка „Всех скорбящих радост“ – Радост на всички скърбящи

I. Въведение – Майчината утеха на света

Сред безбройните образи на Пресветата Богородица има един, който особено силно изразява Нейната милост и нежност към страдащите. Това е иконата „Всех скорбящих радост“, чието име означава „Радост на всички, които скърбят“.

Празникът се отбелязва на 24 октомври и е ден на тиха надежда – ден, в който Църквата призовава всички, носещи болка в сърцето си, да я предадат в ръцете на Майката Божия. В този ден се отслужва и особен молебен за децата със заболявания и увреждания, за утеха на родителите и за духовна подкрепа на семействата, които страдат.

Това е празник не на чудото, а на милостта – ден, в който небето се навежда към земята, за да прегърне онези, които нямат сили сами да се изправят.

II. История на иконата

Корените на почитта към този образ водят до Москва, 1688 година. В онова време сестрата на патриарх Йоаким – благочестива жена на име Евфимия, тежко заболявала. В молитвата си тя чула глас, който й казал да отиде в московската църква „Св. Николай“ и да се помоли пред образа на Богородица, наречен „Всех скорбящих радост“. Когато направила това с вяра и сълзи, получила пълно изцеление.

Новината се разнесла в града, и мнозина започнали да се стичат към тази икона, носейки своите скърби и болки. Така се родила нова традиция – молитвата към Богородица като Утешителка на страдащите. Скоро се появили и първите копия на иконата, които започнали да се поставят в храмове из Русия, а по-късно и на Балканите.

Днес копия на този свят образ се пазят в София, Варна, Бачковския манастир, и особено почитаната икона в храма „Св. Възнесение Господне“ в Пловдив, където всяка година на 24 октомври се извършва молебен за децата, страдащи от тежки заболявания – акт на вяра, състрадание и майчинска любов.

III. Иконография и духовен смисъл

Иконата „Всех скорбящих радост“ се отличава от всички други Богородични образи със своята композиция и духовно настроение. Тук Пресветата Дева не държи Младенеца, нито стои в царствена поза на трон. Тя е сама, но не изолирана — сред хората. Стои изправена в пълен ръст, с лице към молещите се, облечена в тъмночервено мафорион и със светъл ореол, в който сияе надписът: „Мати Божия, Радост на всички, които скърбят“.

Около Нея са изобразени ангели, които носят различни предмети — корони, венци, кръстове, палмови клонки, съдове с миро и свитъци. Те символизират небесната помощ, която се излива над хората чрез застъпничеството на Божията Майка. Под Нейните нозе са болни, бедни, страдащи, пленници, вдовици и деца, а на лицата им се чете и болка, и надежда. Никой не е отхвърлен, никой не е забравен.

В някои варианти на иконата от дясната страна е изобразен Христос, Който благославя и посочва към Своята Майка – знак, че Той Сам е дал на света тази милост. Така образът става икона на състраданието, в което участват и Синът, и Майката.

В центъра на иконата, в самия израз на Лицето на Пречистата, се събира смисълът на празника. Това не е радостта на празник и веселие, а радостта, родена от сълзите – онази тиха, дълбока утеха, която идва след вярата. Богородица тук е посредница между болката и надеждата – мост между човешкото страдание и Божията милост.

„Когато човек не намира утеха в никого на земята, тогава Бог му изпраща Своята Майка, за да не изгуби сърцето си в скръбта.“

Св. Йоан Кронщадски

Затова тази икона се нарича не просто чудотворна, а животворна – защото от нея струи онази сила, която не отменя страданието, а го преобразява.

IV. Почит в България

Почитта към иконата „Всех скорбящих радост“ се разпространява на българска земя през XIX век, когато руски иконописци и монаси започват да носят копия от чудотворните московски образи след Освобождението. Оттогава тя заема особено място в молитвения живот на народа – в домовете, в болничните параклиси и в много храмове, където вярващите идват да търсят утеха при тежки болести и семейни изпитания.

Днес нейният образ се почита в редица български градове: в София – в параклиса при Александър Невски; в Варна – в храма „Св. Николай“; в Бачковския манастир – в иконостаса на южния кораб; и особено – в Пловдив, в храма „Св. Възнесение Господне“, където се пази красиво копие, изписано по образец от Санкт Петербург.

Там, под духовното попечителство на Пловдивската митрополия, иконата е станала център на редовна молитвена традиция: всяка сряда вечер в храма се отслужва бдение с молебен и водосвет пред иконата, а в края се благославят обредни хлябове, които миряните носят у дома и раздават за здраве. Тази седмична служба събира болни, родители, учители, лекари – всички, които имат нужда от Божията утеха и закрила на Пресветата Дева.

На самия празник – 24 октомври, богослужението се оглавява лично от Пловдивския митрополит, който служи тържествена св. Литургия и след нея – молебен за децата със заболявания и особени нужди. Тогава храмът се изпълва с вяра, благодарност и мир – и мнозина свидетелстват, че си тръгват променени, със сълзи от радост и тиха сила в сърцето.

V. Духовно значение днес

Иконата „Всех скорбящих радост“ говори на съвременния човек по начин, който не изисква превод. В свят, изпълнен със страх, болка и самота, тя ни напомня, че има място, където сълзите не са безсмислени. Божията Майка не премахва страданието, но го осветява – превръща го от бездна в път, от тежест в кръст, от отчаяние в упование.

Днес ние имаме нови „скорби“ – болести, раздели, загуби, духовна празнота. Но и същата нужда, която са имали и хората през XVII век: някой да ги чуе и да не ги осъди. Затова иконата на Богородица „Всех скорбящих радост“ остава жива. Тя е икона на състраданието, което не пита, не преценява и не изисква. Самото присъствие на Божията Майка върху този образ казва на всеки от нас: „Не си сам. Бог е близо – чрез любовта на Майка Си.“

И когато човек коленичи пред тази икона – било в московска катедрала, било в малък пловдивски храм – той не усеща тържественост, а тишина. Това е тишината на милостта, в която Бог шепне: „Не плачи. Аз съм с теб.“

Молитва към Пресвета Богородица „Всех скорбящих радост“

Пресвета Владичице Богородице,
Радост на всички, които скърбят,
не отминавай в тъгата и болестите Своите чеда.
Утеши плачещите, укрепи болните,
изцели страдащите по тяло и душа,
дай мир на смутените и вяра на обезнадеждените.

Прегърни с любов нашите деца,
запази ги от зло и ги укрепи в доброто.
Моли Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос,
да ни дарува милост и спасение.

О, Майко на милосърдието,
бъди ни прибежище в час на скръб и в утеха на сърцето.
Амин.